Девицата и звярът
- Автор: Хол Вероника
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Девицата и звярът». Краткое содержание книги:
Донал бе пил онази последна нощ. Тя не бе добре — силно главоболие я бе принудило да се оттегли в леглото си рано. Час след това съпругът й бе дошъл в нейната стая и бе влязъл насила, изблъсквайки Бриджит, която бе приготвила за господарката си успокоителен билков чай. Браяна го бе молила да я остави, но той само се бе засмял и бе смъкнал брича си. Тя крещеше от болка, докато той проникваше в сухото й тяло, чуваше как Бриджит моли пред вратата да я пуснат, чу и грубия вик на мъжа си:
— Махай се, вещице! Жена ми и аз не искаме да ни безпокоят.
Когато свърши, той се оригна, стана от нея и залитна.
— Вино! Искам вино.
Това бяха последните думи, които тя чу от него. Той дръпна резето на вратата и я отметна така, че тя се блъсна в стената.
Браяна остана да лежи с риза, вдигната до кръста, разкрачена, с изтерзано от болка тяло, с лепкавите следи от семето му по нея и по леглото. Бриджит се втурна при нея и смъкна надолу копринената й фуста и смачканата сатенена риза.
— Защо му позволявате да ви използва като проститутка? — каза тя през сълзи, но решително и гневно. После Бриджит се обърна и изскочи от стаята.
Уплашена, че старата жена може да направи нещо, заради което да бъде наказана или дори осъдена, Браяна се насили да стане от леглото. Стигна до залата и изведнъж видя Бриджит да се приближава зад Донал на стълбището с протегнати напред ръце.
— Не! — немощно се изтръгна от устните й.
Но бе закъсняла. Бриджит блъсна силно пияния Донал. Това деяние й коства собствения живот, тъй като тя загуби равновесие и падна по стълбите след него.
Браяна никога нямаше да забрави гледката на двете смачкани, кървави тела под стълбите. Бе притиснала ръце към устата си, за да не повърне.
Изкрещя и вдигна на крак цялата къща, а сетне припадна горе на стълбите. Когато се свести след часове, разказа версията, която щеше да бъде нейната истина — че Бриджит е загинала, опитвайки се да спаси съпруга й от падане. Паметта на Донал не означаваше нищо за нея; бе излъгала само заради душата на Бриджит. Ако бяха разбрали, че е убийца, нямаше да я погребат на осветена земя.
Браяна погледна роклята, която братовчедка й бе дала да носи на бала тази вечер и прокара ръка по тъканта. Светлината на свещите, които огряваха стаята й, засилваше цвета на тафтения плат. Той бе наситено бронзово-червеникав, с бяла дантела по корсажа. Фустата бе от бял сатен. Под роклята щеше да носи най-фината си ленена риза, така че дантелените й ръкави да се подават изпод буфана, който стигаше до лактите й. Мариса й бе заела рубините на О’Нийл, за да ги носи с роклята.
Новата й прислужница, селско момиче със сладко личице, бе щастлива, че се е издигнала дотолкова, че да прислужва на такава високопоставена дама. В сърцето на Браяна това момиче, Едит, никога нямаше да измести обичната й Бриджит, но Браяна знаеше, че трябва да си намери собствена прислужница, защото не можеше да продължава да заема Чарити от братовчедка си. Именно Чарити обаче така умело фризира косата й в присъствието на Едит, която я наблюдаваше.
Едно време тя обичаше да танцува. Любимият й танц бе един чудесен галярд [3]. Двете с Мариса бяха ревностни ученички на френския учител по танци, когото бе наел брат й.
Тихо почукване на вратата привлече вниманието й. Тъй като прислужницата й бе долу и приготвяше храната, която щеше да залъже глада й, докато дойдеше време да се нахрани по-късно вечерта, Браяна по необходимост трябваше сама да отвори.
На прага стоеше непозната жена с бледосини очи, втренчени право в нея. Браяна се стресна, като разбра, че това е госпожа Бък, и понечи да затвори вратата.
— Моля ви, миледи, трябва да говоря с вас — каза вежливо жената.
Браяна трябваше да натисне съвсем малко, за да затвори, но кой знае защо отпусна ръце и с нежния си глас, в който се долавяше ирландски акцент, каза:
— Влезте, моля.
Госпожа Бък влезе, застана с отпуснати ръце и зачака. Браяна седна на писалището си я погледна.
— Какво ще желаете, госпожо Бък?
Госпожа Бък усещаше скръбта, изпълваща тази жена. Тя се криеше в дълбините на златистите й очи, спотайваше се в непристъпността й.
— Да облекча болката Ви, ако мога.
Браяна се опита да скрие възбудата си и се престори, че чете някакъв документ на писалището си.
— За каква болка говорите? — попита тя след малко с абсолютно спокоен глас.
— Не точно болка. Вина.
Браяна трепна, преглътна и се насили да попита:
3
Бърз танц за двама души от XVI-XVII в. — Б.пр.