Девицата и звярът
- Автор: Хол Вероника
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Девицата и звярът». Краткое содержание книги:
Госпожа Бък постави чашата си на подноса, вдигна очи към лицето на Мариса и се вгледа в зелените й очи.
— Вие сте обградена с голяма любов, миледи, но въпреки това около вас има завист и омраза.
— Омраза? — попита Мариса. — Кой може да ме мрази?
— Не е ясно, миледи. — Госпожа Бък стисна ръце в скута си. — Понякога дарбата ми е само чувство, без ясен образ.
— Дали е някой, който е близо до мен? Можете ли да ми кажете това? — настоя Мариса.
Госпожа Бък затвори бледосините си очи и се съсредоточи.
— Не, миледи, не е някой около вас. Преследва ви безжалостен ловец, човек, който няма да се задоволи, докато не пролее кръв.
Мариса потръпна.
— След като напуснахме Лондон, каретата ми беше нападната — съобщи тя направо, без заобикалки.
— Докато сте тук, сте на сигурно място — каза госпожа Бък и хвана ръката на Мариса, тази, на която графинята носеше златния пръстен на брачния си съюз. После вдигна глава и отново се взря в очите на Мариса. Знаеше със сигурност, че брачната връзка все още не е консумирана. Графинята бе девствена и й предстоеше да изпита плътското удоволствие.
— Вие ще познаете любовта по-силно и по-дълбоко, отколкото изобщо сте си представяли — каза тя. — Трябва да се доверите на сърцето си, защото то ще ви води, когато разумът не може.
— Сигурна ли сте? — попита Мариса. Къде щеше да открие онази любов, за която толкова убедено говореше госпожа Бък? Или тази жена казваше само това, което мислеше, че Мариса иска да чуе, без да е осведомена за истината на положението?
— Дотолкова, доколкото изобщо мога да бъда, миледи. — Лицето на госпожа Бък бе спокойно. — Ще се случат различни неща — и всяко от тях ще бъде изпитание за смелостта ви. Но храброто сърце ще надделее. — Тя пусна ръката на Мариса. — Бих искала да ви кажа повече, но не виждам нито лице, нито мога да свържа омразата с някое име.
— Това няма значение, имам бдителен страж.
— И все пак изпитвате известно съмнение.
— Може би — призна честно Мариса.
— Не ви карам да приемате думите ми насила. Или го правите, или не.
— О — каза Мариса, — аз наистина приемам това, което казвате.
— А вярвате ли ми? — попита госпожа Бък със скептична усмивка.
— Това е съвсем друг въпрос.
— Ще откриете онова, което търсите, несъзнателно, миледи, защото то е съвсем наблизо. — Госпожа Бък спря за миг, обля я спокойна топлина. — Краят на пътуването е съвсем близък. — Тя стана. — Ще ви оставя да привършите с тоалета си… но къде е Тъжната дама?
Мариса се усмихна на този прякор.
— Лейди Браяна почива в стаята си. Бих могла да й предам всичко, което трябва да й кажете.
— Няма да обсъждам това, миледи. Важно е да я видя лично.
— Братовчедка ми наскоро остана вдовица и все още скърби — поясни Мариса и стана. — Не мисля, че ще ви приеме.
Госпожа Бък я погледна в очите.
— Мога поне да опитам, ако ми позволите?
— Стаите й са долу, вляво от залата.
— Сбогом и на добър час, миледи.
— И на вас, госпожо Бък.
С преклонена глава Браяна привърши молитвите си, стиснала седефена броеница в ръка. Като католичка в една протестантска страна, тя изповядваше религията си тайно. Братовчедка й бе пер на кралството и Браяна уважаваше това. Знаеше, че английският крал Чарлз е толерантен към всяка вяра, но мнозина от поданиците му не бяха. В Лондон Мариса успя да уреди католически свещеник да посети Браяна. Тук обаче се бе оказало трудно.
Е, и преди беше така. Защото дори и при изповед тя не можеше да се насили да говори за греховете си или да предаде паметта на жената, която я бе обичала толкова много, че бе нарушила Божите заповеди и бе убила Донал Макбрайд. Смъртта му бе приета като нещастен инцидент, но Браяна знаеше истината. Нейната слугиня Бриджит й бе помогнала да се оправи след ужаса на първата брачна нощ, бе изсушавала сълзите, които тя бе проливала след всяко брачно посещение, бе виждала по тялото й следите от безотговорното грубо отношение на Донал, бе чувала неговите непрестанни хвалби за уменията му на любовник. Бриджит я бе умолявала да си отиде, да се върне в замъка на брат си Килрун.
Браяна си помисли колко глупава и горделива е била. Ако се бе осмелила да потърси помощта на брат си, и Донал, и Бриджит щяха все още да бъдат живи. Е, поправи се тя, поне Бриджит щеше да е все още жива. Щеше да се наложи, тя бе сигурна в това, брат й да убие Донал, но пък двубоят щеше да бъде честен. Килрун не би допуснал обидата към по-малката му сестра да остане ненаказана.