Сделка с дявола
- Автор: Браун Сандра
- Серия: led astray #2
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Арлекин България»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Сделка с дявола». Краткое содержание книги:
— Мисията ти е равносилна на самоубийство.
— Известно ми е.
Разярен, Линк й обърна гръб. По дяволите! Тя се взираше в него с нежния поглед от предишната вечер в кръчмата. Именно този поглед го накара да забрави за предпазливостта и да я последва.
Добре си спомняше колко му хареса. Пък и беше мъжко момиче. Но той се нуждаеше не от куража, а от топлото й, зовящо тяло. Искаше да бъде обгърнат от стройните й крака и от дългата, мека като коприна коса. Знаеше обаче, че ще плати скъпо за прибързаното си решение.
— Да вървим! — рече Линк.
— Рано е — заяви през рамо той. — Не е нужно да ставаш.
— Щом ти си станал, и аз ще го направя. Или да те съблазня отново да си легнеш?
Линк се взря в нея, докато си обличаше ризата. В тъмносините й очи горяха пламъчета, които го канеха да се върне при нея. Чаршафът бе събран на скута й. Седеше с изправен гръб и голи гърди. Косата й падаше по раменете. Приличаше на жрица от някаква езическа религия. Линк не се нуждаеше от изкушение. Желаеше я толкова силно, че едва откъсна очи.
— Пуши ми се.
— Запали тук.
— Пие ми се кафе. — Не я погледна, понеже усети тревогата в гласа й. — Дали може да го приготвя аз?
— Да, разбира се.
Линк виждаше в огледалото как тя следи всяко негово движение. Безпокойството в очите й се засилваше. Безспорно е очаквала от него да се държи като нежен влюбен. Дори не я целуна за добро утро. Страхуваше се да го стори. Само ако се докоснеше до нея, не би бил в състояние да я пусне.
— Ще се срещнем долу — изрече рязко и тръгна към вратата.
— Линк? — беше се покрила с чаршафа. Стана му още по-болно. Кери вече не бе красивата жена, която не се стесняваше от любовника си, а криеше срамежливо голотата си. Усмивката й бе плаха и пресилена. — Защо бързаш толкова?
— Днес ми предстои да свърша много неща. След като снимам децата с новите им родители, ще си замина. — Не издържа на жалното й изражение, обърна се и хвана дръжката на вратата. — Слез, когато си готова.
Затвори вратата и се спря в коридора. Сам би се учудил, ако можеше да зърне измъчената си физиономия. Стисна зъби, за да не изкрещи от болка. После се спусна по стълбите, проклинайки живота и съдбата, която си играеше с хората.
Душът блъскаше по кожата на Кери с такава сила, че сякаш я наказваше. Случилото се не бе сън. Тялото й носеше белезите от изминалата нощ. Но и без тях съзнанието й бе изпълнено със скъпи спомени. Снощи Линк беше невероятно нежен. Съобразяваше се с желанията и потребностите й. Посрещаше я чувствено, сякаш се досещаше за най-съкровените й сексуални мечти, и те се превръщаха в реалност. Тази сутрин бе студен, чужд, непознат човек, не по-малко враждебен, отколкото в деня, когато разбра, че го е лъгала. Тогава се бе ядосал. А сега прояви безразличие. Кери предпочиташе страданието пред безразличието.
Когато слизаше по стълбите, отново я обхвана типичният за характера й несломим оптимизъм. Надяваше се, че Линк наистина е изпитвал желание да изпуши цигара с първата чаша кафе, и затова е бил сърдит. След като се е разсънил, сигурно щеше да я прегърне и да я целуне със страстта, която бе проявил през нощта. Или просто сутрин по принцип не беше в настроение. Кери отказа да приеме неприятната възможност да се окаже за него просто жена, която е трябвало да «свали», и след като го е постигнал, е готов да се оттегли.
Но още щом влезе в кухнята, се убеди, че няма да е така лесно да приеме промяната. Погледна я равнодушно. В непреклонните му златистокафяви очи нямаше и следа от чувство, предназначено за нея. Кимна й хладно и продължи да отпива от кафето.
— Добро утро, Кери — весело я поздрави Джени, която поднасяше лъжицата към лакомата устичка на Трент. — Кейдж, моля те, налей на Кери сок.
— Само кафе.
— А какво ще закусиш?
— Нищо, благодаря.
Държеше главата си наведена. Какво очакваше? Любовни признания по време на закуска? Линк обеща само да й достави удоволствие и удържа на думата си.
— Тази сутрин си страхотна — каза Джени.
— Наистина — намеси се Кейдж. — Нова дреха?
— Да. Благодаря. — Беше облечена във всекидневен костюм в лимоненожълто. — След ризите и джинсите в джунглата, всяко нещо, което сложа, ще изглежда далеч по-добре. — Кери се помъчи да накара гласа си да звучи безгрижно, но не постигна голям успех. — Дали децата вече са готови?
— Бях при тях преди няколко минути — отвърна Кейдж. — Хаосът почти е овладян. Събират си багажа.
— Нещо ново за Лиза?
— Боя се, че не — отговори Джени.
— Обещах на Джо да го сваля долу. — Линк шумно дръпна стола си назад. — Ще отида да му помогна при обличането.
— Иди да си измиеш ръцете, Трент. — Джени вдигна сина си от столчето, при което изтърпя гневния упрек на Кейдж. — Кери, има много кафе. Кейдж, би ли ми помогнал за минута в пералнята?