Гръмотевичният дом
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гръмотевичният дом». Краткое содержание книги:
Погледна към отражението си в огледалото и забеляза колко измъчен и изплашен е погледът на сиво-зелените й очи.
Бяха се появили нови лудости, нови страхове и нови ужаси, за които трябваше да мисли. Какво следваше?
Не искаше да мисли за това. Наистина имаше ли смисъл да се измъчва, докато дори не е сигурна дали амулетът съществува реално или не.
Освен това силното успокоително, което й бяха дали, вече започваше да действа. Клепачите й натежаха, а в мислите си започна да усеща разпокъсаност.
Внимателно уви златния медальон в парче тоалетна хартия. Получи се малко квадратно стегнато пакетче.
Излезе от тоалетната, като загаси флуоресцентното осветление. Легна си, остави пакетчето от тоалетна хартия в горното чекмедже на нощното си шкафче до портфейла си и го затвори — това беше малката й тайна.
Усещаше успокоителното като голяма морска вълна, която я заливаше неумолимо, тласкаше я все по-надолу и по-надолу.
Пресегна се да изгаси нощната си лампа, но забеляза, че никой не беше включил вечерното осветление. Ако изключеше лампата до леглото си, щеше да остане в пълен мрак, като се изключат непреките отблясъци от осветлението в коридора. Перспективата да лежи сама в пълна тъмнина, дори за няколкото минути преди да заспи, не й харесваше. Отдръпна ръка от бутона.
Загледа се в тавана, като се опитваше да не мисли за нищо, и остана на светло — докато след минута самата тя не изгасна като изключена лампа.
Вторник сутринта. Отново облачно. Но имаше и отделни късове синьо небе, като ярки плакати на сумрачния фон.
Сюзан лежа неподвижно минута-две, като примигваше към прозореца, преди да си спомни за съкровището, което бе прибрала в нощното си шкафче.
Вдигна горната половина на леглото, приседна, набързо приглади с пръсти рошавата си коса и издърпа чекмеджето. Тоалетната хартия още беше там, където си спомняше, че я бе оставила. Поне дотук всичко беше истинско. Взе пакетчето и за малко го остави върху дланта си, като просто го гледаше. Накрая го отвори със същото внимание, с което снощи го беше завила.
Религиозният медальон лежеше в средата на хартията. Златната му верижка бе нагъната и блестеше.
Сюзан го вдигна и озадачена го опипа. Амулетът беше истински — в това нямаше никакво съмнение.
Колкото и невъзможно да звучеше, от това следваше, че и мъртъвците бяха истински.
Призраци?
Въртеше амулета с пръсти, верижката се спускаше по ръката й, докато тя се чудеше дали й се иска да вярва в призраци или не. А дори и да й се искаше, можеше ли? Вроденото й трезво отношение към живота, отколешната й скептичност към такива неща и предпочитанието й към ясните научни отговори — всичко това й пречеше да загърби логиката и просто безгрижно да прегърне суеверието.
Но дори да имаше предразположение към свръхестествените обяснения, имаше още едно нещо, което би я затруднило да възприеме теорията за духовете. Тази пречка беше амулетът. Ако мъртъвците са зложелателни духове, способни да изчезнат докато мигнеш — както Харч, изглежда, беше изчезнал от тоалетната заедно с отрязаната глава на Джери Стийн, — тогава и амулетът би изчезнал. В края на краищата, ако той беше част от цялостния спектакъл на призраците, той не би трябвало да принадлежи и към реалния свят. И все пак — ето го в ръката й.
Снощи, когато съзнанието й бе замъглено от успокоителното, тя приемаше амулета за доказателство, че има такива неща като призраци. Сега обаче разбираше, че наличието на амулета доказваше единствено, че мъртъвците не са обикновени халюцинации. Всъщност не доказваше дори и това само показваше, че може и да е така.
Призраци? Звучеше малко вероятно.
Но да държи амулета в ръка и да вини за всичко мозъчните увреждания, беше прекалено опростено.
Тя можеше да махне с ръка на която и да е от теориите, разбира се. Но засега трябваше да остави някои от тях в периферията на съзнанието си.
Какви обяснения оставаха тогава?
Тя намръщено се загледа в амулета.
Изглежда бе направила пълен кръг, за да се върне към теорията за двойниците. Но и тя не й вършеше работа, защото досега не можеше да обясни защо четирима съвършени двойници на четиримата членове на братството би трябвало да се появят тъкмо в уилоуокската общинска болница с намерение да я мъчат и навярно да я убият. А ако теорията е абсолютно безсмислена, тогава тя явно няма и никаква стойност.