Списък с убийства
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Списък с убийства». Краткое содержание книги:
— Не се нервирай — прошепна му Хенри. — Алек ще ти помогне, сигурен съм.
— Не се нервирам. Кога мислиш, че ще говоря с него?
— След представянето, преди да отведе Регън горе. Хубава двойка са, нали?
Хенри забеляза, че Регън развежда Алек пред картините. Двамата изглеждаха съвсем непринудено. Когато се отправиха към преддверието, младежите се изпречиха на пътя им. Алек се ръкува с Кевин, а Хенри ги представи един на друг. Детективът усети, че младият мъж трепери, а и вече бе забелязал изплашеното му изражение.
— Струваш ми се познат — каза той и се замисли дали не го е арестувал някога.
— Работя в „Палмите“ — рече Кевин. — Вероятно сте ме виждали там.
— Може би.
— Регън не забеляза нищо необичайно. Тя погледна към една жена, която й кимна.
— Хенри, те са тук — каза Регън.
— Ще може ли после… да поговорим — обърна се Кевин към Алек.
— Добре, по-късно.
— Готов ли си, Хенри? — попита Регън.
— Да действаме.
Алек вървеше редом с Регън, която си проправяше път през тълпата към подиума. За гостите имаше изобилие от храна и питиета и настроението беше приповдигнато.
Неканеният гост стоеше в тълпата и я наблюдаваше. Изчакваше своя шанс. Бавно си проправяше път към нея, все по-близо и по-близо… Няколко минути стоя на крачки от Регън, като се преструваше, че се любува на една картина, а междувременно подслушваше разговора й с един мъж на име Алек. Ако само можеше да се доближи достатъчно, за да я докосне, вероятно щеше да успее да я отдели от тълпата, да остане сам с нея… Но всеки път, когато се преместваше, мъжът, който я придружаваше, заставаше така, че му пречеше. И не я изпускаше от погледа си. Тя беше в центъра на вниманието, звездата. Накъдето и да се обърнеше, имаше някой гост, който искаше да му отдели малко време. Отне му двайсет минути пак да се доближи до нея, но точно когато протягаше ръка, за да я помоли да му обърне мъничко внимание, Алек я поведе в противоположната посока. Започна да се отчайва. Не можеше да се добере до нея. Тази вечер нямаше да успее. Налагаше се да изчака друга възможност, но подходящият момент щеше да дойде, рано или късно, и той щеше да бъде готов. Незабелязано се измъкна през страничния вход.
Хенри направи знак на струнния квартет да направи пауза. Той застана до Регън, която още веднъж приветства всички гости и после представи младия мъж. Сетне се дръпна назад, а Хенри се изправи пред микрофона.
Докато той говореше за значението на обучението по изобразително изкуство и музика в държавните училища, дванайсетте художници влязоха и застанаха пред подиума. С осезаема гордост в гласа, Хенри представи всеки един поотделно.
Алек беше впечатлен — нито един от художниците не беше на повече от петнайсетина години. Сега разбираше какво бе имала предвид Регън, когато му каза, че ще се запознае с тях, преди да са станали известни. Удивителният им талант едва започваше да разцъфтява. Картините се продаваха, цените им бяха високи, но всички приходи от продажбите щяха да отидат за материали по рисуване в училищата на всеки от младите художници. Хенри представи и учителите, включени в новата програма, и обясни, че художниците ще получат стипендии.
До девет часа всички картини бяха разпродадени. Въодушевена и горда от направеното, Регън прегърна Хенри. Постоянно изтъкваше, че заслугата за постигнатото е изцяло негова, но младежът призна на Алек, че идеята всъщност била на Регън, а той просто я осъществил.
В десет партито завърши и макар че не беше толкова късно, Регън се почувства уморена и поиска да се прибере в апартамента си, за да си вземе един горещ душ и да се строполи в леглото.
Регън и Алек прекосяваха фоайето, когато Хенри и Кевин се опитаха да ги догонят. Тя разказваше на детектива каква е била целта на проекта:
— Винаги когато училищата имат някакви финансови проблеми, намаляват парите за обучение по изобразително изкуство и музика.
— А образованието не е само в стимулирането на мозъка — обади се Хенри. — Изкуството и музиката хранят сърцето и душата. Винаги ще има картини на тези стени и когато една се продаде, ще поставяме друга. Така постоянно ще постъпват пари за училищата. Идеята е страхотна, нали? Целта ни е да направим същото във всички хотели „Хамилтън“.
Кевин сръга Хенри и прошепна:
— Искам да свърша с това най-после. Хенри се обърна към Регън.
— Какво ще кажеш да спрем за по едно питие?
Барът беше точно до фоайето и вътре имаше само няколко посетители. Алек предложи да си изберат маса и да си поръчат по нещо безалкохолно. Той подчерта отчетливо последната дума. После предложи на Регън: