Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
— Не вярвам да е Шиваун. Тя е студена като лед.
— Отново ли ви отблъсна?
— Да. Бихте ли вметнали една добра дума за мен?
— Нямам намерение да се намесвам в преговорите.
Зад гърба на Струан Купър зърна Брок и Горт да се приближават към тях.
— Ако Брок не стигне до Хонконг, вие ще имате на разположение много време, нали?
— Имате предвид едно малко убийство?
— Няма да е малко. За вас то ще означава много нещо, тай-пан.
Добър ден, мистър Брок.
— Сигурен бях, че това сте вие, мистър Купър — засмя се Брок. — Много мило от ваша страна, че сте дошли да ни изпратите. — После се обърна към Струан: — Тръгваш ли вече?
— Да. Горт ще трябва да гледа задницата на кораба ми оттук до Уампоа. После от „Чайна клауд“, та чак до Хонконг. Както обикновено.
— След четири дни ще гледаш единствено своя задник, защото ще те хвърлят в затвора за длъжници, където ти е мястото! — каза Брок с пресипнал глас.
— Чак до Хонконг, Горт — повтори Струан. — Но няма смисъл да се надбягвам с теб. Не те бива дори и за лодкар.
— Кълна се, че съм по-добър от теб.
— Ако не беше баща ти, щеше да станеш за смях в Азия.
— Върви по дяволите, куч…
— Дръж си езика! — излая Брок. Той знаеше много добре, че Струан ще бъде доволен, ако Горт го нарече „кучи син“ на публично място, защото тогава може да го извика на дуел. — Защо се заяждаш с момчето, а?
— Не се заяждам с него, Тайлър. Просто говоря обективно. Не е зле да го научиш как да се държи и как да стане добър моряк.
Брок се въздържа и не отговори. Засега Горт все още не може да се сравнява със Струан. Поне засега. След една-две години, когато захитрее, нещата ще се променят. Но, дявол го взел, все още е рано. Освен това не подобава на един англичанин да рита в червата врага си, който лежи безпомощен на земята. Като тоя скапан Струан.
— Приятелски бас. Обзалагам се на хиляда гвинеи, че момчето ми ще те победи. Преди теб ще докосне пилона със знамето в Хонконг.
— Двайсет хиляди гвинеи. Ще бъдат негови, не твои — каза Струан, без да снема присмехулен поглед от Горт.
— Как ще плащаш, тай-пан? — попита Горт презрително.
Глупостта му накара Брок да кипне.
— Той се шегува, Дърк. Нека бъдат двайсет хиляди.
— Да, разбира се. Щом казваш, Тайлър.
Външно Струан изглеждаше спокоен, но вътре в себе си ликуваше. Бяха налапали въдицата! Сега Горт и Брок щяха да бързат да стигнат в Хонконг преди него — двайсет хиляди гвинеи бе порядъчно богатство, но не можеше да се сравни с четирите милиона, които оставаха непокътнати на „Чайна клауд“. Брок щеше да бъде отстранен от пътя. И все пак играта бе опасна. За малко да се пролее кръв. Макар че лесно щеше да убие Горт.
Струан подаде ръка на Купър.
— Договорът ни е в сила още трийсет дни — стиснаха си ръцете, после Струан погледна към Горт. — Не забравяй — пилона в Хонконг! Щастлив път, Тайлър!
След това той се отправи към лорчата си, която вече обръщаше нос към средата на реката. Скочи на планшира, погледна назад и като махна подигравателно с ръка, изчезна под палубата.
— Извинени сме, нали, мистър Купър? — каза Брок и хвана Горт под ръка. — Ще държим връзка с вас!
Побутна Горт към лорчата. На палубата го блъсна грубо и го залепи за парапета.
— Проклет, ненормален, гнусен червей! Искаш да ти прережат скапаното гърло чак до мръсните уши! В тези води наречеш ли някого „кучи син“ — спукана ти е работата. Само го наречи така, и той има право да те убие! — Брок замахна и удари сина си през лицето с опакото на ръката си. От устата на Горт потече кръв. — Сто пъти съм ти казвал да се пазиш от този дявол! И аз се пазя, но ти трябва да се пазиш много повече, дявол го взел!
— Аз мога да го убия, татко, зная, че мога!
— Казвал съм ти сто пъти, внимавай с него. Той чака удобен момент да ти пререже гръкляна, глупако. И ще го направи. С този дявол ще се дуелираш само веднъж. Ясно ли е?
— Да.
Вкусът на кръвта накара Горт да побеснее. Баща му продължи:
— Следващия път ще си мъртъв, глупако. И още нещо. Никога не се обзалагай с такъв човек. Нито го удряй в слабините, когато е слаб и немощен. Това не е по правилата!
— По дяволите правилата!
Брок отново го удари през лицето.
— Брок живеят по правилата. Открито. По мъжки. Внимавай да не ги нарушиш или ще изхвръкнеш от „Брок и синове“!
Горт изтри кръвта от устата си.
— Не ме удряй повече, татко!
Брок усети гнева на сина си и лицето му се изопна.
— Не го прави, татко! Кълна се в небесата, че ще отвърна на удара — изръмжа Горт, забил крака в земята и стиснал здраво юмруци. — За последен път ти казвам — удариш ли ме още веднъж — няма да се спра! Кълна се, че ти е за последен път.