Ритуал в смъртта

В бележника на покойния бяха записани само имена и дати, не се споменаваха подробности за служебните и личните му срещи. Както би могло да се очаква от човек с неговата професия, Уайнбърг прилежно беше нанасял всички приходи и разходи. Преглеждайки записките, Ив установи, че през последните две години два пъти месечно банкерът е теглил големи суми от сметката си. Разходите бяха вписани в графата „лични разходи“, ала тя подозираше, че парите са отишли в джоба на Селина. От записките ставаше ясно, че в дните, през които Уайнбърг е имал срещи в късните часове, съвпадат с датите на изтегляне на сумите. Но това съвсем не доказваше връзката му със сектата на Селина Крос. Името на въпросната дама изобщо не се споменаваше.

Уайнбърг беше разведен, без деца и беше живял сам.

Ив разпита съседите, които й съобщиха, че банкерът не бил особено общителен и рядко канел гости. Всички твърдяха, че не са обърнали внимание на хората, които са го посещавали и че не могат да ги опишат.

Безрезултатният обиск я изнерви, чувстваше се безпомощна. Не се съмняваше, че Уайнбърг е членувал в сектата на Крос и че е платил скъпо не само в буквалния, но и в преносния смисъл за привилегията да бъде един от братството. Ала не можеше да го докаже, още повече, че умът й беше на друго място. Непрекъснато виждаше гневното лице на Фийни, чуваше горчивите му думи и се сърдеше на себе си.

Съзнаваше, че не само е скрила истината от стария си приятел, а го е предала.

Беше постъпила като отличен полицай, но не и като приятел. При тази мисъл болката в слепоочията й запулсира още по-силно. Беше се колебала и накрая бе предпочела дълга пред приятелството.

Спомни си как Фийни я беше нарекъл безсърдечна и затвори очи. Знаеше, че е прав.

Щом влезе във фоайето, котаракът тихо се приближи до нея и замалко не я спъна. Ив продължи към стълбата, като ругаеше под носа си. Съмърсет се появи безшумно като призрак и едва чуто изрече:

— Рурк се опитваше да се свърже с вас.

— Така ли? Бях доста заета. — Тя пропъди Галахад, който се умилкваше около нея. — Вкъщи ли е съпругът ми?

— Още не се е прибрал. Потърсете го в службата.

— Ще разговарям с него по-късно. — Изгаряше от желание да изпие чаша алкохол, който да замъгли съзнанието й. Осъзнавайки, че това е признак на слабост, тя се запъти към стълбата, обърна се и подхвърли на иконома: — Ако някой ме потърси, казвай, че ме няма. Ясно ли е?

— Разбира се — надменно заяви икономът.

Когато тя изчезна от погледа му, Съмърсет вдигна котарака и го погали — жест, който никога не би си позволил, ако го наблюдаваха, сетне промълви: