Ритуал в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ритуал в смъртта». Краткое содержание книги:
— Гола си…
— Да, забелязах. Не знам какво са направили с дрехите ми, но трябва да облека нещо преди да са пристигнали полицаите. — Изправи се и установи, че не може да се държи на краката си. Тръсна глава, опитвайки да проясни съзнанието си и добави: — Бяха ме упоили.
Рурк й помогна да седне до стената, далеч от локвите кръв, сетне извика:
— Не мърдай от тук. Трябва да потуша пожара. — Грабна някаква роба и заудря по огнените езици, пълзящи по пода.
Ив дълбоко си пое въздух, сетне видя нещо, което я накара да скочи и да изкрещи:
— Не! Джейми, недей!
Ала беше прекалено късно. Момчето бавно се изправи, без да изпуска ножа, от който капеше кръвта на Олбан. Беше пребледняло като платно, очите му бяха разширени от ужас. Подаде на Ив оръжието и прошепна:
— Отмъстих заради дядо и Алис. Не ме интересува какво ще се случи с мен. Важното е, че той никога повече няма да убива.
Ив дочу стъпки на тичащи хора. Инстинктивно сграбчи ножа така, че нейните отпечатъци да останат на дръжката му, и извика на Джейми:
— Млъкни! Нито дума повече! — Обърна се към Пийбоди, която беше влетяла в стаята, и й нареди: — Намери ми някакви дрехи.
Сътрудничката й с ужас огледа кървавата сцена.
— Слушам, лейтенант. Добре ли сте?
— Нищо ми няма. Крос и Олбан ме отвлякоха, упоиха ме и ме доведоха тук. Двамата признаха, че са убили Франк Воджински, Алис Лингстром, Лобар и Уайнбърг, както и че са накарали Мириам да отнеме живота на Тривейн. Олбан преряза гърлото на Селина. Подробности ще съобщя в рапорта си. Самият той беше убит по време на схватката. Не знам какво се случи, всъщност няма никакво значение.
— Права си. — Фийни, който беше влязъл след Пийбоди, погледна към момчето, сетне към Ив. И разбра истината. — Хайде, Джейми, ела с мен. Обърна се към Ив и добави: — Лейтенант, мисля, че с Рурк трябва да се приберете у дома, да се изкъпете и да се преоблечете. Приличате на зли духове, появили се в нощта на Халоуин.
Тя погледна към съпруга си и забеляза, че лицето му е покрито с кръв и сажди. Намръщи се и промълви:
— Изглеждаш ужасно.
— Ще се изплашиш, ако се огледаш, лейтенант. Фийни има право — трябва да се приберем у дома. Ще намеря някакво одеяло, за да се загърнеш. Иначе ще замръзнеш или ще те арестуват.
— Добре. Ще се върна след около час.
— Далас, присъствието ти не е наложително — опита се да я убеди ирландецът.
— Ще бъда тук след час — повтори тя. — Направете снимки, вземете отпечатъци, обадете се на съдебния лекар. Незабавно отведете момчето в болница. Изпаднало е в шок. Свържете се с Уитни и му съобщете какво се е случило. Искам Чарлс Форт незабавно да бъде освободен. — Тя загърна по-плътно сакото на Рурк и се обърна към Пийбоди: — Оказа се права. Той не е убиец. Инстинктът ти беше безпогрешен. Осланяй се на него.
— Благодаря, лейтенант.
— И още нещо: не обръщайте внимание, ако момчето каже нещо, което противоречи на моето описание на случилото се. Джейми преживява дълбока емоционална криза и не може да отговаря за думите си. Забранявам да бъде разпитван тази вечер.
Пийбоди кимна, опитвайки да запази невъзмутимото си изражение.
— Слушам. Ще се погрижа да го заведат у дома, а аз ще остана на местопрестъплението до завръщането ви.
— Разчитам на теб. — Ив се обърна и закопча сакото.
— Извинете, лейтенант…
— Какво има?
— Много ми харесва татуировката ви.
Ив стисна зъби, вирна глава и без да отговори, се отправи към вратата. Докато с Рурк вървяха по коридора, тя гневно възкликна:
— Знаех си, че ще бъда унизена заради глупавата татуировка!
— Не мога да повярвам на ушите си. Съблекли са те гола, завързали са те и замалко не са те убили, а ти се чувстваш унизена заради розичката на задните ти части.
— В моята работа трябва да съм готова на всичко, но татуировката не спада към рисковете на професията.
Рурк избухна в смях, притисна я до себе си и възкликна:
— Лейтенант, луд съм по теб!