Сейлъмс Лот
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Сейлъмс Лот». Краткое содержание книги:
Писателят Бен Миърс е от малцината, които се връщат в градчето. Защо? За да забрави мъката, да се отърси от сянката на миналото и някак си да продължи да живее. Само че вместо забрава там го чака неописуем ужас.
В Сейлъмс Лот се е заселил непознат — въплъщение на зло, унищожаващо не само онези, с които той има досег, но и скъпите им хора.
Безметежното съществуване на местните жители остава в миналото. Разгаря се битка, в която залогът е нещо по-важно от живота. Мнозина ще загинат. докато дойде краят на неописуемия кошмар. И все пак, наистина ли е дошъл?
— Не, по дяволите. Аз съм… бях баптист.
— Е, нищо. Идвай по-скоро.
Бен остави слушалката и изтича нагоре по стълбата. Ева стоеше с ръка на перилата и лицето й изразяваше едновременно тревога и нерешителност — от една страна, искаше да узнае какво става, от друга, предпочиташе да не се меси в работите на наемателя.
— Болен ли е, мистър Миърс?
— Казва, че не е. Само помоли… слушайте, не сте ли католичка?
— Съпругът ми беше католик.
— Имате ли разпятие, или молитвена броеница, или иконка на свети Кристофър?
— Ами… разпятието на съпруга ми е в спалнята… Бих могла…
— Да, нали?
Тя се упъти по коридора, шумолейки с пухкавите си чехли по излинелия килим. Бен влезе в стаята си, облече вчерашната риза и надяна кецовете на бос крак. Когато излезе, Ева стоеше до вратата с разпятие в ръка. Лъчите на лампата хвърляха мътни сребърни отблясъци по него.
— Благодаря — каза Бен и протегна ръка.
— Мистър Бърк ли го поиска?
— Да, той.
Вече поразбудена, тя се навъси.
— Той не е католик. И не съм го виждала в църквата.
— Не каза защо му е.
— О! — Тя кимна, сякаш бе разбрала и му подаде разпятието. — Моля, пазете го. За мен е много скъпо.
— Разбирам. Ще го пазя.
— Дано мистър Бърк да е здрав. Той е добър човек.
Бен се спусна по стъпалата и излезе на верандата.
Разпятието му пречеше да извади ключовете за колата и вместо да го поеме в лявата ръка, той го надяна на врата си. Среброто успокоително се плъзна по ризата му, но докато сядаше в колата, той съвсем не се чувстваше спокоен.
2
В къщата на Мат светеха всички прозорци на долния етаж, а когато Бен отби от пътя и фаровете му плъзнаха по фасадата, учителят отвори вратата и го изчака да приближи.
Изкачи се по стъпалата на верандата готов за всичко, но въпреки това лицето на Мат го порази. Беше мъртвешки пребледняло, устните трепереха. Широко разтворените очи не мигаха.
— Да влезем в кухнята — каза Мат.
Бен влезе и кръстът на гърдите му проблесна в светлината на хола.
— Значи успя да донесеш.
— Взех го от Ева Милър. Какво има?
— В кухнята — повтори Мат.
Докато минаваха край стълбата за горния етаж, той надигна очи и като че искаше да отскочи настрани.
Върху кухненската маса, където бяха яли спагети, сега имаше един обикновен и два странни предмета: чаша кафе, старинна Библия с метална закопчалка и револвер 38 калибър.
— Хайде, Мат, казвай какво става. Изглеждаш ужасно.
— Може да съм сънувал всичко, но слава Богу, че дойде.
Говорейки, Мат неволно бе поел револвера и го прехвърляше от ръка в ръка.
— Разправяй. И престани да си играеш с това чудо. Заредено ли е?
Мат остави револвера и прокара пръсти през косата си.
— Да, зареден е. Макар че не вярвам да помогне… освен, ако го насоча към себе си.
И той се разсмя — болнав, нестроен смях, напомнящ хрущене на късчета стъкло.
— Престани.
Строгият крясък като че стопи странния, невиждащ поглед в очите на Мат. Той поклати глава — не като да отрече нещо, а по-скоро както някои животни се отърсват след излизане от студена вода.
— Горе има мъртвец.
— Кой е?
— Майк Райърсън. Работи за общината като пазач на терени.
— Сигурен ли си, че е мъртъв?
— От дън душа, макар че не го погледнах. Не смеех. Защото може и да не е съвсем мъртъв.
— Мат, говориш глупости.
— Мислиш ли, че не знам? Говоря глупости и мисля като луд. Но нямаше на кого да се обадя, освен на тебе. В целия Сейлъм’с Лот ти си единственият човек, който би могъл да… да… — Той тръсна глава и подхвана наново. — Снощи разговаряхме за Дани Глик.
— Да.
— И че може да е умрял от злокачествена анемия… „просто угаснал“, както биха казали преди век.
— Да.
— Майк го е погребал. И пак Майк е открил кучето на Уин Пуринтън, нанизано върху портата на гробището Хармони Хил. Снощи срещнах Майк Райърсън при Дел и…
3.
— … и не можех да вляза — довърши той. — Не можех. Почти четири часа седях на леглото. После се промъкнах долу като крадец и ти телефонирах. Какво мислиш?
Бен бе оставил разпятието на масата и замислено опипваше с пръст тънката лъскава верижка. Наближаваше пет часа и зората руменееше в небето на изток. Луминесцентната лампа над главите им избледняваше.
— Мисля, че ще е най-добре да се качим в гостната и да видим. Засега не мисля нищо друго.
— С развиделяването цялата история изглежда като кошмар на безумец. — Мат опита да се разсмее, но гласът му трепереше. — Дано да е тъй. Дано Майк да спи като пеленаче.
— Е, хайде да видим.
Мат измъчено стисна устни.