Нокът на сребърния ястреб
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нокът на сребърния ястреб». Краткое содержание книги:
Но Киели вече е чакал четири дни и нощи и сега е измръзнал, самотен, отчаян и много, много уморен…
Събужда се от ужасното усещане за впили се в него остри птичи нокти и вижда вкопчилия се в ръката му сребърен ястреб. Момчето не е сигурно дали изобщо се е случило, или е кошмарно съновидение.
При връщането си у дома Киели вижда, че селото му гори, съплеменниците му са избити. Макар това да означава сигурна смърт, Киели се хвърля в битката… Оцелява само той.
В ума му отеква далечен глас: „Вдигни се и бъди Нокът за своето племе…“
— Би трябвало да успеем да стигнем в Крондор преди бурята — каза Калеб.
Нокът кимна и след малко промълви:
— Мисля, че бих могъл да стана моряк.
— Морето примамва много мъже — отбеляза Калеб. Капитанът на кораба се приближи до тях и каза:
— Господа, в Крондор ще стигнем след стъмване. Ще хвърлим котва откъм подветрената страна на вълнолома, а на разсъмване ще дам сигнал на началника на пристанището и ще навлезем в пролива. Ще е шумна, но безопасна нощ.
Нокът отново кимна. Изпитваше странно предчувствие, че му предстои да види този град. Чел беше за него в историята на Рупърт Ейвъри и в други книги.
Калеб сложи ръка на рамото му в знак, че трябва да се прибират долу.
Щом стигнаха до каютата си, която едва побираше двете койки, една над друга, смъкнаха мокрите си наметала, окачиха ги и се настаниха: Нокът на горната, Калеб — долу.
— Имаме малко време до вечерята — каза Калеб. — Сигурен съм, че си наизустил версията си.
— Да — отвърна Нокът. Трябваше да казва на всеки, който го запита, че е ловец от лесовете край Крудий, което можеше да обясни лекия му акцент. Тъй като пътуването им щеше да е ограничено между Крондор и Далечния бряг, едва ли щяха да срещнат човек, който да познава добре онова градче. А ако срещнеха, Калеб щеше да поеме нещата в свои ръце, понеже познаваше района добре.
— Калеб?
— Да?
— Защо пътуваме насам? — Искаше да зададе този въпрос, откакто напуснаха острова.
— За да разшириш познанията си — отвърна Калеб. — Пътуването е като всяко друго нещо. Да ти разкажат за едно или друго място е едно, но да пътуваш дотам и да го видиш е друго. Ще видиш хиляди неща и много от тях ще са различни от това, което виждам аз.
— Къде точно отиваме?
— От Крондор ще намерим керван и продължаваме за Малаков брод, границата между Западното и Източното владение на Кралството. Оттам ще си осигурим коне и пътуваме за Саладор. И двата града ще ти предложат много възможности за учене.
— Но какво ще правим, щом стигнем в Саладор?
— Учене — отвърна Калеб и се отпусна в койката. — Хайде помълчи сега, да мога да дремна, преди да ни извикат за вечеря.
— Учене — измърмори Нокът. — Май това ще е целият ми живот.
— Което никак не е зле. Хайде, тихо.
Лодката се приближи до кея и един от работниците я задържа да не се удари в каменната стена и върза въжетата. Нокът стъпи на брега, последван от Калеб. Мъж с лента на ръката, с емблема, изобразяваща орел, летящ над планински връх, се приближи, огледа ги от глава до пети и заговори отегчено.
— Откъде сте?
— От Крудий — отвърна Калеб.
— Дойдохте с кешийски кораб.
— Беше първият, напускащ Далечния бряг, когато решихме да тръгнем насам — отвърна любезно Калеб.
— Е, щом сте граждани на Кралството, всичко е наред. — Мъжът ги остави на мира и продължи по кея.
— Това ли беше? — попита Нокът.
— В мирна епоха сме, както казват. — Калеб му махна да го последва. — Поне тук, на запад. Крал Риан е обещал дъщеря си за съпруга на племенника на императрицата на Велики Кеш, а императорът на Квег има братовчедка, която е женена за по-малкия син на крал Риан. Търговията със Свободните градове е оживена, а управителят на Дърбин държи здраво юздите на своите „капери“. От няколко години не е имало сериозен конфликт.
Щом изкачиха каменните стъпала от пристанището към крайбрежната улица, Калеб добави:
— Виж, на изток нещата се крепят на ръба на бръснача и там ще те оглеждат много по-подозрително, отколкото тук.
Тръгнаха към центъра на града. Нокът посочи, замъка на юг от пристанището и попита:
— Там ли живее принцът?
— Принц Матю, синът на крал Риан. Крал Патрик умря преди по-малко от две години, а Матю е непълнолетен, още няма четиринадесет. Но все едно, не той е властта в града.
— А кой?
— Двама братя, Джеймисън. Джеймс е херцог на Крондор, както беше и дядо му преди него, и казват, че е почти толкова хитър като легендарния си дядо. По-малкият му брат Дашел е богат предприемач. Казват, че което не контролира Джеймс, го контролира Дашел. Опасни мъже, във всяко отношение.
— Ще го запомня.
— Е, едва ли ще имаш повод да се запознаеш с някой от двамата, но са се случвали и по-странни неща, тъй че всичко е възможно. Ето, стигнахме.
Нокът вдигна глава и видя, че стоят пред хан с табела с рисунка — ухилено мъжко лице с тъмна брада и мека шапка с пискюл. И с надпис: „Адмирал Траск“.
Калеб отвори и влязоха в задимено помещение. Въздухът бе натежал от миризмата на печено, тютюнев дим, ейл и вино.