Нострадамус ми изяде хамстера

В градчето Брентфорд се снима филм — той не прилича изобщо на никой друг, правен някога. В него участват известни холивудски звезди (дори и мъртвите). Компютърна система генерира техните триизмерни живи образи в киберкостюм. Големият въпрос е: откъде са се взели? Или по-скоро — кога? Заповядайте сред мухлясалите прашни декори на компанията за кинореквизит „Фъджпакър Емпориум“ и се ръкувайте с Ръсел — най-отговорния й бездействащ служител. Той още не е наясно как се правят филми, но е готов да започне като продуцент. Ръсел е голяма работа — труди се безспирно, винаги е загрижен за всичко и хората са доволни от него. Морган също — ако не му беше разказал за пиянската коледна гюрултия в „Летящият лебед“, Ръсел никога нямаше да прекара обедната си почивка в опити да намери истинската кръчма. И никога нямаше да открие чуждоземната технология за пътуване във времето, да срещне Адолф Хитлер, да търси пари за филма, който щеше да промени бъдещето.
Та това дори не е половината от всичко!