Лудият жезъл [bg]

Щом удари с нокти, неподвижното тяло на Талкне изведнъж откликна като счупена пружина. Един пръстен се преметна през гърба му и мигом се стегна. Изгубил равновесие, с пречупено крило, сред разлетели се пера, Продромолу отхвръкна настрани, после пак, и пак. Нови сгради рухнаха, статуи се прекатуриха, а те се обръщаха, търкаляха, падаха. Спуснаха се надолу по терасите, земята се тресеше под тях. Щом стигнаха най-ниското ниво, пеенето се усили.

Талкне продължаваше да стяга пръстените си, а Продромолу се вкопчи още по-здраво в нея и продължи да кълве яростно. Кръвта им се смеси и потече в подобни на спирали локви. Навсякъде край тях бяха разпръснати трупове в оранжеви одежди. Птицата продължи да удря по люспестото тяло, което го притискаше в мощни навивки. Най-накрая змията леко охлаби хватката си и птицата нападна с нова сила. Дереше буци плът и ги мяташе в една малка декоративна градинка със сребролистни храсти.

Усети, че тялото на змията омеква. Измъкна се от хватката й и отново нападна, после отметна глава и нададе пронизителен крясък. После бавно, болезнено разпери криле и се издигна във въздуха.

Главата на змията се метна нагоре, зъбите изтракаха и се сключиха около десния му крак. Талкне се изви като камшик, метна Продромолу през въздуха, във водата, без да пуска крака, и веднага се плъзна след черната птица, за да се навие отново около нея.

— Ти от този свят няма да се измъкнеш — повтори Талкне и го затегли към дълбините.

— Пол! — извика изведнъж другият. — Не знаеш какво правиш…

Последва дълга пауза. Змията влачеше птицата все по-надалеч от брега.

И накрая дойде отговорът.

— Знам.

Талкне се гмурна и повлече Продромолу със себе си.

Птицата се изтръгна за миг и заби човка в главата на змията, само миг преди острите зъби да напипат шията й и да се сключат.