Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Сесилия Вангер не отговори.
– За вас знам, че сте учителка…
– По-зле, аз съм директор на гимназията в Хедестад.
– Извинявайте. Знам, че Хенрик Вангер ви харесва, както и че сте омъжена, но със съпруга ви сте разделени… Май това е всичко. Можете спокойно да разговаряте с мен, без да се страхувате, че ще ви цитирам или изложа. Със сигурност обаче някой ден ще почукам на вратата ви и ще ви помоля да ми разясните някоя конкретна случка. Ще бъде като интервю, така че сама ще можете да изберете дали да отговорите, или не. Освен това ще ви предупредя предварително, преди да задам въпрос, чийто отговор смятам да използвам в книгата.
– Значи мога да говоря с вас… off the record[57], както казвате вие.
– Разбира се.
– И настоящият ни разговор също е off the record?
– Сега вие сте моя съседка, която е наминала да ме види и да изпием по чаша кафе, нищо повече.
– Окей. Може ли тогава да ви попитам нещо?
– Заповядайте.
– Каква част от книгата ще бъде посветена на Хариет Вангер?
Микаел прехапа устна и се поколеба как да отговори. След това продължи с по-весел тон.
– Честно казано, не знам. Много е възможно да посветя цяла глава на това – все пак говорим за изключително драматично събитие, което, ако не друго, доста е повлияло върху живота на Хенрик Вангер.
– Нали не сте тук, за да разследвате изчезването ѝ?
– Какво ви кара да мислите така?
– Ами например фактът, че Гунар Нилсон ви донесе четири кашона. Такъв е обемът на събрания от Хенрик материал по време на дългогодишното му разследване. А когато надзърнах в старата стая на Хариет, където той обикновено го държи, видях, че го няма.
Сесилия Вангер не бе глупава.
– По този въпрос следва да се обърнете към Хенрик Вангер, а не към мен – отвърна Микаел. – Но да, Хенрик ми разказа доста за изчезването на Хариет. Историята ме заинтригува и реших, че ще ми е интересно да прочета материалите.
По устните на Сесилия Вангер се разля поредната студена усмивка.
– Понякога се чудя кой е по-луд – баща ми или чичо ми. Сигурно съм обсъждала изчезването на Хариет с него хиляда пъти.
– Какво ѝ се е случило според вас?
– Интервюирате ли ме в момента?
– Не – разсмя се Микаел. – Просто ми е любопитно.
– Това, което ме интересува, е дали и вие сте луд. Дали сте повярвали на теориите на Хенрик, или пък се възползвате от него?
– Искате да кажете, че Хенрик е луд?
– Не ме разбирайте погрешно. Хенрик е един от най-топлите и внимателни хора, които познавам. Аз страшно много го харесвам. Но по отношение на Хариет е обладан от фикс-идеи.
– Но не без основание. Хариет всъщност е изчезнала.
– Толкова ми е писнала тази проклета история. Тя трови живота ни вече години наред и няма никакъв изглед това да спре.
Жената внезапно се изправи и облече коженото си палто.
– Трябва да тръгвам. Изглеждате ми приятен. Мартин също смята така, но той не се слави с особено добра преценка. Заповядайте у нас на по чашка кафе, когато ви се прииска. Почти винаги съм вкъщи вечер.
– Благодаря – отвърна Микаел.
Тя тръгна към външната врата, а той извика след нея:
– Не отговорихте на въпроса ми.
Сесилия Вангер спря при вратата и му отвърна, без да го поглежда:
– Нямам никаква представа какво се е случило с Хариет. Но мисля, че тя е станала жертва на най-обикновен инцидент. За всичко това вероятно има толкова просто обяснение, че ще зяпнем от удивление, ако го разберем някой ден.
После се обърна и му се усмихна топло – за първи път. Махна му и изчезна. Микаел остана седнал до кухненската маса и се замисли над факта, че името на Сесилия Вангер бе едно от удебелените в списъка му с членове на семейството, които се бяха намирали на острова, когато Хариет Вангер беше изчезнала.
СЕСИЛИЯ ВАНГЕР бе приятна жена, което обаче не можеше да се каже за Изабела Вангер. Майката на Хариет Вангер бе на седемдесет и пет, невероятно елегантна жена, както му бе казал Хенрик Вангер, която малко напомняше на Лорен Бакал[58]. Микаел се сблъска с нея една сутрин на път към кафенето на Сузане. Тя бе слаба, носеше черно палто от персийска вълна и стилно подбрана шапка и се подпираше на черен бастун. Приличаше на застаряващ вампир; все още бе очарователно красива, но отровна като змия. Изабела Вангер явно се прибираше вкъщи след разходка; тя му извика от кръстопътя.
– Ей, младежо, ела насам.
Тонът ѝ бе открито заповеднически. Микаел се огледа наоколо и стигна до извода, че тя имаше предвид него. Приближи се към нея.
– Аз съм Изабела Вангер – заяви жената.
– Здравейте, аз съм Микаел Блумквист.
Той протегна ръка, но тя не му обърна никакво внимание.