Беднякът милионер
- Автор: Сваруп Викас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беднякът милионер». Краткое содержание книги:
— А какъв беше вашият уникален стил?
Нилима се усмихва.
— Знам, че си прекалено млад и не си чувал, че наричат Нилима Кумари индийската Кралица на трагедията. Ела да ти покажа нещо.
Тя ме води в стаята си и отваря една метална алмира. Очите ми едва не изхвръкват, защото алмирата е претъпкана с видеокасети.
— Знаеш ли, че всичко това са филми, в които играя аз?
— Наистина ли? Толкова много?
— Сто и четиринайсет. В толкова филми съм играла по време на двайсетгодишната си кариера. — И тя посочва първия ред. — Тези са първите ми филми. Повечето са фарсове и комедии. Сигурна съм, че знаеш какво е комедия, нали?
Аз енергично кимам.
— Да, като тези, в които играе Говинда.
Нилима посочва следващите два реда.
— Тези са от средния ми период. Предимно семейни драми, но тогава участвах и в известния трилър „Назовете убиеца“ и класическия филм на ужасите „Трийсет години по-късно“.
Накрая посочва останалите четири реда.
— А това са трагедиите. Виждаш ли стотиците награди и статуетки, които съм получила през годините? Почти всичките са за филми от тези редици. Любимият ми е този. — И тя почуква по една касета. Прочитам надписа: „Мумтаз Махал“. — Това е филмът, в който изиграх една мечтана роля, тази на съпругата на император Шах Джахан Мумтаз хал. За изпълнението си получих Националната награда. Виждаш ли статуетката в центъра? Получих я от ръцете на президента на Индия.
— Значи, госпожо, това е най-голямата ви роля?
Тя въздъхва.
— Беше добра роля, няма съмнение, с потенциал за много емоции, но усещам, че тепърва предстои да изиграя най-голямата роля в живота си.
Майката на Нилима вече не се чувства добре. Много кашля и стене. Мърморенето й става непоносимо. Постоянно се оплаква от здравословното си състояние и не пощадява дори Нилима, като не спира да й натяква за задълженията й към човека, който я е родил на този свят. Струва ми се, че Нилима започва мъничко да губи търпение. Освен другите си задачи, сега трябва да отделям и по половин ден да купувам лекарства на Мааджи и да се грижа да си изпие всичките таблетки, капсули и капки навреме.
В дома цари вълнение. Тази вечер по „Дордаршан“, националният телевизионен канал, ще показват филм на Нилима, озаглавен „Последната съпруга“. Това е една от знаменитите й трагедии и тя иска всички да я гледаме заедно с нея в хола. Става осем часът и всички сме се събрали пред телевизора. Готвачката, камериерката и аз седим на килима, а Мааджи се е изтегнала на дивана до Нилима. Филмът започва. Не е точно по мой вкус. Разказва се за бедно семейство от средната класа, което се бори с един куп проблеми. Има много плачове и вой. И много фонови стенания от страна на Мааджи. Филмът обрисува живота твърде реалистично. Струва ми се нелепо да се правят такива филми. Какъв е смисълът да гледаш филм, ако можеш да видиш същите неща в действителност у съседа отсреща? Нилима обаче изглежда много млада и красива и играе наистина добре. Странно е усещането да гледаш филма, а героинята да седи зад гърба ти. Чудя се какво ли изпитва тя, докато се гледа на екрана. Дали помни статистите и гримьорите, техниците и звукооператорите, които са работили зад кулисите?
Нилима умира, след като произнася емоционална реч. С това филмът свършва. Изправяме се да опънем краката си. Тогава забелязвам, че Нилима плаче.
— Госпожо — питам аз угрижено, — какво стана? Защо плачете?
— Нищо, Рам. Просто чувствам родство с героинята ми на екрана. Виж, вече се усмихвам.
— Как така можете вие, актьорите, в един миг да се смеете, а в следващия — да плачете?