Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)». Краткое содержание книги:
Тори се наведе и покри с длан ръката на Кои, стиснала дръжката на сабята.
— Не прави това! — настойчиво прошепна тя. — Моля те да премислиш… Има и други решения.
— За теб може би — поклати глава Кои. — Но не и за мен. Едва сега разбирам, че прекалено дълго съм вървяла по един труден път…
— Но сега имаш приятел! — настоя Тори. — Животът ти започва да се променя!
— Илюзия — поклати глава Кои. — Без съмнение приятна, но и твърде опасна… Зная, че насилието ще вземе връх в моята душа, независимо от усилията ми… Ако не днес, това ще стане утре, вдругиден… Душата ми е безнадеждно омърсена, нищо не може да я пречисти…
Вдигна глава и Тори видя сълзите в очите й.
— Скъпа моя! — отчаяно прошепна Тори.
Сълзите започнаха да се стичат по лицето на Кои.
— В момента не мисля за себе си — тихо въздъхна тя. — Мисля за един човек, когото не бих искала да нараня… За теб!
Рязко движение и острието на ножа потъна дълбоко в корема й.
— Кои!
Устата на Кои се сви в безмълвно „О“, устните й побеляха. Тялото й започна да трепери, но ръката й извърши необходимото — сабята се придвижи отляво надясно, разтваряйки огромна рана в корема й.
Вонята беше ужасна, от превитото тяло на самоубийцата се издигна облак пара. По бедрата й се плъзнаха вадички алена кръв, който бързо попиваха в тревата.
— Мръква се — глухо простена Кои. — Не си отивай…
— Тук съм — промълви Тори. В душата й се бореха безпомощност и отчаяние, в устата й се появи вкус на кръв.
— Става все по-тъмно… Но планината… Планината е жива, обляна в светлина…
Смъртта се спусна и забули лицето на Кои като тъмен воал. Широко отворените й очи сякаш продължаваха да гледат сиянието на тайнствената планина. Сияние, което виждаше единствено тя…
Беше й необходимо доста време, за да разкаже на Ръсел всичко, което се случи. След инцидента в игралния дом Тори разбра, че час по-скоро трябва да напусне Токио, без да губят време, двамата с Ръсел се затвориха в кабината за пътници на своя 727, пилотът получи разрешение за излитане, моторите засвистяха. Разказът й започна в мига, в който колелата се отделиха от пистата.
Предаде му всички подробности за тайния съюз, сключен между Мишита, Тен и Хитасура по нареждане на Бърнард. Разказа му как Хитасура е ликвидирал Ариел Соларес, който, подобно на Том Ройс преди него, започнал тайно разследване на скритите машинации в „Алеята“. Не спести и собственото си, макар и несъзнателно съучастие в плановете на Бърнард, който я беше използвал за куче-пазач на Хитасура, а през това време е оплитал в мрежата си Кунио Мишита — един далеч по-силен и влиятелен партньор от Ток Мурашито…
Разказът й носеше нескрито облекчение, беше доволна, че има човек, пред когото да излее душата си. За кратко време беше понесла серия от силни удари, имаше нужда да разсъждава на глас за тях, да открие смисъла им… Всичко това обаче не й попречи да отбележи, че Ръсел приема разкритията й с необичайно спокойствие.
— Подозренията ти към Бърнард се оказаха основателни — призна тя. — Лошо ми става, като си помисля как се е възползвал от нас! Мразя го!
Ръсел помълча, после вдигна глава:
— Много бих искал да се научиш да реагираш с главата, а не със сърцето си… Сега няма място за емоции, трябва ни обективна преценка на ситуацията — приведе се към нея и продължи: — Използвай главата си, Тори. Бърнард неслучайно е създал тайния съюз Мишита-Тен-Хитасура. Прозрял е това, което е убягнало на всички нас: уникалният шанс за освобождение на малцинствата в СССР и разпадането на империята гигант…
— Дори за миг не съм подозирала подобно нещо — отвърна Тори с пребледняло лице. — Господи, едва сега разбирам защо Бърнард не се оттегли окончателно от дейността си в „Алеята“. Назначил те е на мястото си с единствената цел да прикриваш тайните му операции…
— Тук си абсолютно права — кимна Ръсел. — Силата му винаги е била в тайните операции…
— Ти си знаел?! — втренчи се в него Тори. — От кога?
— Отскоро — отвърна с лека усмивка Ръсел.
— Нямам търпение да го видя мъртъв и погребан!
— Тори, не бива да мразиш Бърнард, просто няма смисъл… Той е такъв, какъвто е… Маниакално предан на идеята за освобождение на всички поробени…
— Аз също бих искала да помогна на националистическото движение в Русия — въздъхна тя. — В това отношение подкрепям идеите на Бърнард, но не мога да приема методите му.