Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)». Краткое содержание книги:
Господ да му е на помощ… Току-що получихме спешно кодирано съобщение. В Москва нещо се е случило, положението е извън контрол. В „Бялата звезда“ — тайната организация на Бондасенко, е станал провал. Първата ми работа беше да скъсам с Бърнард… В Москва ползвахме една „пощенска кутия“ — оставяхме съобщенията си в хотел „Русия“ за някоя си Кубишева… Сега и петдесет милиона йени да ми даваш, пак не бих припарил до нея… Не ми трябват усложнения, писна ми някой да се прави на светец… Днес понятието „светец“ се покрива напълно с едно друго понятие — „глупак“. Това ли беше последното ти желание? — погледна я Хитасура. — Можем ли да приключваме?
— Да — отвърна Тори.
Хитасура натисна спусъка. В остъклената канцелария трясъкът беше оглушителен, но никой в игралната зала не вдигна глава. Там беше достатъчно шумно от дрънченето и бученето на машините. Освен това стъклата на канцеларията се оказаха не само шумоизолиращи, но и блиндирани.
Тори отлетя назад, гърбът й се блъсна в стъкления панел. После тялото й се свлече на пода. В якето й, точно над сърцето, зейна дълбока дупка. Хитасура стана и се надвеси над нея, точно както го беше направил в чайната „Кайжин“ с трупа на Големия Езо.
Побутна бедрото й с върха на обувката си, но тя не помръдна. Въпреки това приклекна и опря пистолета в слепоочието й. Вторият изстрел винаги беше в главата, просто за абсолютна сигурност…
В същия миг Кои отвори вратата на остъклената кабинка.
Хитасура я усети и светкавично извъртя пистолета си към нея.
Това беше достатъчно. Дясната ръка на Тори се стрелна напред и нагоре, разперените й пръсти бяха втвърдени като късчета стомана. Ударът попадна в основата на носа му. Беше нанесен с такава сила, че костите и хрущялите се превърнаха в бодлива топка, която прониза мозъка му.
Върху лицето на Хитасура се появи смаяно изражение. То не се промени дори когато горната част на тялото му политна назад. Главата му се блъсна в крака на стола, но той вече не усещаше нищо.
Кои пристъпи навътре и се наведе над Тори. Преда това очите й изпитателно пробягаха по лицето на мъртвия оябун.
— Добре ли си?
— Мъртъв е, нали? — попита някак унесено Тори.
— Да.
— Умря още една частица от душата ми…
Клепачите й се спуснаха, сърцето лудо блъскаше в гърдите й. В момента никаква „прана“ не беше в състояние да укроти ритъма му.
— Така и не успях да го намразя… — очите й се отвориха и се спряха върху лицето на Кои. — На тези убийства трябва да се сложи край!
Кои кимна и й помогна да се изправи. Ръката й се плъзна по коженото яке на гърдите й.
— Тази кевларова жилетка беше огромен риск — поклати глава тя. — Ами ако беше се прицелил в главата ти?
— Тогава на негово място щях да съм аз — отвърна Тори, прекрачвайки трупа. — И всичко щеше да свърши… — коленете й изведнъж се подгънаха и Кои протегна ръце да я подкрепи.
— Сега ще трябва да ми върнеш услугата — промърмори японката. — Трябва да свърша една работа, но не мога да се справя сама…
Сенгакуши. Гробището светиня, лобно място на четиридесет и седемте ронини, превърнали се в светци за цялата нация. Тук Какуей Саката беше постигнал пречистването на своя дух, тук беше възстановил изгубената си чест, прибягвайки до ритуала „сепуку“.
Кои изостави „ин-ибики“ — коремното дишане, и премина към „йо-ибики“ — дълбоко и агресивно дишане, предшестващо решителната битка. Тикна разшифрованите дневници на Саката в ръцете на Тори и безмълвно коленичи на тревата.
Бялата роба влизаше в ярък контраст със зеления килим, изпъстрен с прекрасни цветя. Кои се надяваше, че тази красива и пречистваща картина ще остане дълбоко запечатана в паметта на Тори — така, както самата тя помнеше обстановката, в която Саката-сан беше отнел живота си… Пред очите й отново се появиха развелите от вятъра ръкави на бялата му риза, слънчевите зайчета върху острието на късата сабя, появили се миг преди оръжието да потъне дълбоко в корема му…