Елитът
- Автор: Касс Кира
- Серия: Изборът #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712084
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Елитът». Краткое содержание книги:
Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията й се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов — Аспен, на пост из двореца, спомените й за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето й е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече…
Аз изпуфтях и станах.
— Накъде хукна? — попита той.
— Връщам се в Дамския салон — отвърнах аз и тръгнах по коридора.
Аспен ме последва.
— Не мога да повярвам, че се караме заради някакъв си глупав проект.
Извъртях се яростно към него.
— Не. Караме се, защото и ти не ме разбираш. Вече съм Тройка. А ти — Двойка. Защо вместо да проклинаш новото си положение, не се замислиш какъв шанс ти се открива? Можеш да промениш живота на семейството си. Вероятно можеш да промениш и още много съдби. А ти само мислиш как да си разчистиш сметките. Така не помагаш на никого.
Аспен не ми отвърна, а просто се обърна и ме остави. Опитах да не му се сърдя само защото защитаваше пламенно идеалите си. Нима това не беше похвално качество? Но думите му ме накараха да се размисля за кастовата система и за невъзможността да бъде срината, а това само ме гневеше.
Нищо нямаше да се промени. Защо тогава да си правя труда?
Посвирих на цигулка. Взех си вана. Опитах да подремна. Прекарах голяма част от вечерта, затворена в тиха стая. Излязох на балкона.
Нищо не свърши работа. Крайният срок наближаваше застрашително, а дори не бях подхванала проекта.
Лежах в леглото с часове, мъчейки се да заспя, но и това не бях способна да сторя. Мислите ми постоянно ме връщаха към гневните думи на Аспен, към непрестанния му бунт срещу житейския му жребий. А после се зачудих дали изобщо имаше смисъл да се изтезавам, тъй като и бездруго щяха да ме изхвърлят от двореца още в петък вечер, появях ли се неподготвена пред камерите на бюлетина.
Въздъхнах и отметнах завивките си. Умишлено странях от дневника на Грегъри; опасявах се, че ще ми поднесе повече въпроси, отколкото отговори. Но може би нещо от страниците му щеше да ми даде насока, идея за проект, който да представя пред публиката в петък.
Пък и дори да не ми помогнеше, изгарях от любопитство да науча каква беше съдбата на дъщеря му. Бях почти сигурна, че се казваше Катрин, затова се разрових из дневника в търсене на името и, пренебрегвайки всичко останало, докато не се натъкнах на снимка на момиче, застанало до доста по-възрастен мъж. Може би си въобразявах, но ми се стори, че по лицето и личаха следи от сълзи.
Днес венчахме Катрин с Емил дьо Монпеза от Суендуей. Дъщеря ми рида през целия път към църквата, докато не и дадох да разбере, че ако не се вземе в ръце до церемонията, ще си плати прескъпо след това. Майка и не е доволна и подозирам, че Спенсър е разстроен от факта, че малката му сестра се омъжва против волята си. Но Спенсър е умно момче. Мисля, че бързо ще влезе в релси, проумее ли колко възможности съм отворил пред него. А Деймън ми оказва такава подкрепа; ще ми се да можех да извлека този елемент от организма му и да го влея във вените на целия ни народ. Младите заслужават похвала. Поколението на Спенсър и Деймън ми засвидетелства най-голяма помощ във възхода ми. Ентусиазмът им е непоклатим, а и хората предпочитат да се вслушват в техния глас вместо в този на грохналите старчоци, които продължават да твърдят, че сме кривнали от правия път. Все се питам дали няма начин да им затворя устите веднъж завинаги, без да опетня името си.
Важното е, че коронацията е предвидена за утре. Сега когато Суендуей се сдобива с мощната подкрепа на Северноамериканския съюз, най-сетне мога да получа желаното: короната. Смятам, че сделката е справедлива. Защо да се задоволявам със званието президент на Илеа, когато мога да съм крал на Илеа? С помощта на дъщеря ми придобих синя кръв.
Всичко дойде на мястото си. След утрешния ден връщане назад няма.
Беше я продал. Прасето му с прасе беше продало дъщеря си на мъж, когото горкото момиче ненавиждаше, и то само и само да изпълни мечтата си.
Инстинктът ме съветваше да затворя книгата, да забравя за нея. Въпреки това се насилих да я проуча по-задълбочено, четейки произволни пасажи. На една от страниците имаше груба диаграма на кастовата система в първоначалния и, нереализиран вариант — с шест нива вместо осем. На друга прочетох за плановете му да промени фамилните имена на хората, за да скъса връзките им с миналото. На едно място описваше намеренията си да наказва враговете си, понижавайки ги в йерархията, и да възнаграждава лоялните граждани с повишение.
Зачудих се дали прабаба и прадядо просто не бяха имали с какво да са от полза, или бяха отказали да стават част от това. Надявах се да е второто.
Каква фамилия съм щяла да нося? Дали татко знаеше?
Цял живот ме бяха заблуждавали, че Грегъри Илеа е бил герой, човекът, спасил родината ни от ръба на пропастта. Когато очевидно е бил гладно за власт чудовище. Що за човек манипулираше хората така безочливо? Що за човек пласираше дъщеря си за своя лична изгода?