Предателят
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #9
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0989-6
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Предателят». Краткое содержание книги:
Скоро Алон и екипът му се оказват въвлечени в кървав сблъсък с един от най-безскрупулните хора в света — руския олигарх и търговец на оръжие Иван Харков. Стар враг на Габриел, той търси отмъщение на всяка цена и е на път да тласне Изтока и Запада към нов конфликт.
За да спре Харков, Алон ще трябва да рискува всичко: връзките си с организацията, на която е служил години наред, дори собствения си живот. Изправен пред опасността да загуби Киара, Габриел ще трябва да се справи с най-голямото изпитание в цялата си кариера.
— Кога е изчезнал?
— На десети януари. В шест часа и дванайсет минути вечерта. На път за шах клуба.
— Откъде знаете това?
— Аз съм Олга Сухова. Знам всичко.
— Британците знаят ли?
— Разбира се.
— Какво смятат, че се е случило?
— Мислят, че е дезертирал повторно. Смятат, че сега е отново в Лубянка и разказва на началниците си всичко, което е научил за вашата операция, докато е работил за вас.
Сега окото неволно примигваше като затвора на високоскоростен фотоапарат, включен на автоматичен режим.
— Защо не са ми казали?
— Не съм сигурна, че вие сте били първата им грижа, Виктор. Но не се притеснявайте. Не е вярно за Григорий. Той не е дезертирал отново. Бил е отвлечен. — Остави информацията да проникне в съзнанието му, после добави: — От Иван Харков.
— Откъде знаете това?
— Аз съм Олга Сухова.
— И знаете всичко.
— Е, не съвсем всичко. Но може би вие ще ми помогнете да запълня някои празноти. Не знам самоличността на мъжа, когото Иван е наел да извърши отвличането. Единственото, което знам, е, че е много добър. Той е професионалист. — Тя направи пауза. — От типа мъже, които вие наемахте в Москва… в лошите стари времена, Виктор, когато имахте проблем, който просто нямаше да се реши от само себе си.
— Внимавайте, госпожице Сухова.
— Аз винаги внимавам. Никога не ми се е налагало да пиша опровержение за всичките години, в които работих за „Газета“.
— Защото никога не написахте материал за мен.
— Ако го бях направила, щях да бъда абсолютно подкована и точна.
— Вие така казвате.
— Знам доста неща за начина, по който сте спечелили парите си, Виктор. Направих ви услуга, че не публикувах тази информация в „Московская газета“. А сега вие ще ми направите услуга. Ще ми помогнете да открия мъжа, който е отвлякъл моя приятел. Ако не го направите, ще разкажа всичко, което имам в бележниците си, в най-нелицеприятното изложение, писано някога за вас.
— А аз ще ви дам под съд.
— Съд? Наистина ли мислите, че се боя от британския съд?
Тя бръкна в чантата си и извади снимка на мъж, стоящ в залата за пристигащи на летище Хийтроу. Орлов си сложи очилата. Лявото му око потрепна нервно. Той натисна един бутон на страничната масичка и прислужницата се появи.
— Донеси ми бутилка „Петрюс“. Веднага!
Той естествено опита да се измъкне от примката, но на Олга не й минаваха такива. Тя спокойно изреди няколко имена, дати и подробности за конкретна сделка, в която бе замесена компания, притежавана някога от Виктор — достатъчно, за да му покаже, че заплахите й не са празни приказки. Орлов изпи бързо първата си чаша вино и си наля втора.
Сухова никога преди не бе виждала Виктор да проявява страх, но сега той очевидно бе изплашен. Опитен репортер, тя разпозна признаците на страх в поведението му: недоверчивите възклицания, опитите да я заблуди, усилието да хвърли вината върху други. Орлов бе склонен да обвинява Русия за всичките си проблеми. Така че Олга не се изненада, когато той направи същото и сега.
— Сигурно си спомняте какво беше през деветдесетте години. Опитахме се да щракнем с пръсти и да превърнем Русия за една нощ в нормална капиталистическа страна. Това бе невъзможно. Беше утопично мислене, също като комунизма.
— Спомням си, Виктор. Аз също бях там.
— Тогава сигурно не сте забравили какво беше за хора като мен, които бяха успели да спечелят малко пари. Всички искаха част от тях. Животът ни, както и този на нашите семейства, постоянно бе застрашен. Естествено съществуваше мафията, но понякога нашите конкуренти бяха не по-малко опасни. Всички си наемаха частни армии, за да се защитават сами и да водят война срещу съперниците си. Беше Дивият изток.
Олга вдигна чашата с вино към устните си. С плътен вкус и богат аромат, то блестеше като току-що пролята кръв.
— Бойци не липсваха. Никой вече не искаше да работи за правителството, не и когато можеха да се спечелят истински пари в частния сектор. Офицерите масово напускаха руските служби за сигурност. Някои дори не си правеха труда да напускат работата си. Те просто се отбиваха в службата за час-два и доработваха през нощта.
Навремето Олга бе писала статия за тази практика — история за двама офицери от ФСБ, които през деня разследваха руската мафия, а през нощта изпълняваха мокри поръчки за нея. Офицерите бяха отрекли категорично. После бяха заплашили, че ще я убият.