Обсадата на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Legacy of the Drow #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9547611615
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обсадата на мрака». Краткое содержание книги:
Навсякъде около себе си Виждах Възбуда. У джуджетата, у Кати-Бри, дори у Риждис — полуръста, известен повече с любовта си към храната и дрямката, отколкото към войната.
Аз също го усещах. Това горящо очакване, това дружеско чувство, което караше мен и всички останали да се потупваме по гърбовете, да се хвалим и за най-малкото допълнение към общата защита и заедно да извисяваме радостно гласове при всяка добра новина. Какво бе това? Бе нещо повече от споделения страх, повече от благодарността за онова, което имахме, докато осъзнавахме, че скоро може да ни го отнемат. Тогава не го разбирах — в онова време на ярост, в онази еуфория на трескави приготовления. Сега, когато погледна назад, виждам всичко ясно.
Беше надежда.
Илитидите, както Метил бе съобщил на матрона Баенре, вече бяха открили този нов начин и с техните способности почти всичко бе наред. Ала при тях ставаше въпрос за цяла раса от същества, надарени с подобни сили, при това същества, които се ръководеха от едно общо съзнание, а не за няколко жени, изолирани насред град, чиито обитатели дори не разбираха същината на псионизма. Крадците на мисли бяха направили необходимото, за да могат да използват своите умения, ала К’иорл Одран и нейното доскоро могъщо семейство не бе успяло.
Затова сега матрона Облодра седеше в тъмната стая, стискаше очи и се мъчеше да се съсредоточи. Викът на Баенре долетя до нея, давайки й да разбере, че ако тя не отиде при първата матрона, първата матрона ще дойде при нея.
При малко повече време, К’иорл щеше да се справи с тази мисловна загадка. Ако разполагаше дори само с месец, сигурно щеше да си възвърне силите.
Само че тя не разполагаше с един месец… не разполагаше дори с един-едничък час.
Матрона Баенре усети магията, пулсираща в парчето сяра, една вътрешна топлина, която постепенно се засилваше все повече и повече. Дори тя се изненада, когато видя ръката си, сключена около дара на Лолт, да помръдва — самото вещество й бе наредило да го стори.
Тя кимна, разбрала, че в този миг нечия чужда воля, на някое чудовище от Бездната, а може би дори на самата Лолт, насочва движенията й. Десницата й се вдигна нагоре, докато парчето сяра не се изравни с върха на най-високата кула в двора на Облодра.
— Кой си ти? — попита старата матрона.
— Аз съм Ерту — чу тя отговор в главата си и възликува — знаеше това име, знаеше и на кого принадлежи.
Ерту беше балор, един от най-ужасяващите и могъщи демони от расата на танарите. Лолт наистина я бе въоръжила превъзходно!
Матрона Баенре почувства как злостта на чудовището изпълва вълшебното вещество, докато то затуптя толкова силно от мощния прилив на енергия, сякаш самият Ерту щеше да изскочи от него и да й се притече на помощ.
Разбира се, това бе невъзможно, макар старата матрона да не го знаеше.
Могъществото, което тя усещаше, идваше от сърцето на самия къс сяра — привидно невзрачен, ала надарен с магията на Лолт и използван от нейната върховна жрица в Мензоберанзан.
Водена единствено от инстинкта си, матрона Баенре разтвори длан и освободи лъч заслепяваща, яркожълта светлина. Той проряза мрака и се блъсна в стената на най-високата кула… същата тази стена, която делеше първата матрона от ненавистната К’иорл. Искрящи, пулсиращи ивици обрамчиха сталагмитената могила и започнаха да дробят якия камък.
Магическият къс сяра се успокой, след като живата енергия, заключена в него, се откъсна, ала матрона Баенре не свали ръката си, нито отмести изпълнения си с благоговение поглед от рушащата се кула.
Там бяха приковани очите и на останалите десет хиляди елфи, които стояха зад първата матрона; там гледаше и К’иорл Одран, докато ужасяващата светлина бързо обхващаше доскоро непробиваемата стена на могилата.
Целият град ахна като един, когато отекна мощен взрив и върхът на кулата се пръсна на хиляди парчета.
И ето че К’иорл Одран се появи пред очите им, все още седнала на черния си мраморен трон, сред прахта и каменните отломки.
Десетки танари закръжиха над главата й, ала не посмяха да се доближат до нея — страхуваха се (и то с основание) от безпощадния гняв на Ерту, който неминуемо щеше да се стовари върху им, ако се осмеляха да откраднат дори един миг от насладата му.
К’иорл, горда и силна както винаги, се изправи и пристъпи към ръба на кулата. Изпитателният й взор бавно се плъзна по насъбралото се множество и толкова голям бе страхът, който странните й способности вдъхваха на повечето от тях, че не един и двама елфи (и дори няколко матрони — майки) отвърнаха очи, сякаш се бояха дали тя не се чуди кого да накаже за това дръзко нападение.
Най-сетне погледът й се спря върху матрона Баенре, която нито трепна, нито направи опит да го избегне.
— Как смееш! — опита се да извика К’иорл, ала гласът й прозвуча слабо, почти жалко.