Наследство

— Та те бяха едва неколцина — отвърна Виерна.

— Бързо ще съберат много по-голяма войска и ще се върнат… особено, ако се окаже, че магическата ти стена наистина е погубила Бруенор Бойния чук.

Виерна обърна поглед към Джарлаксъл, търсейки потвърждение на казаното от Ентрери, ала наемникът, макар и по-добре запознат с нравите на онези, които живееха на повърхността, само сви рамене.

— Ще се завърнат по-добре въоръжени — продължи Ентрери — планът му като че ли започваше да проработва и не биваше да се отказва точно сега. — Навярно сред тях ще има и магьосници. Със сигурност ще водят не един и двама свещенослужители. Не бива да забравяме и смъртоносния лък — допълни той и за миг очите му се спряха върху пронизания елфически труп, — нито пък бойния чук на исполина.

— Тук има десетки тунели! — напомни му Виерна, решена да сложи край на този спор. — Никога няма да успеят да ни открият!

Доволна от собствените си думи, тя се обърна към съгледвача с очевидното намерение да довърши съставянето на плана за преследване на Дризт.

— Ами пантерата? — не се предаваше палачът. — Не знаеш ли, че брат ти надали има по-вярна приятелка от нея. Тя би те последвала и в бездната, ако знае, че тялото на господаря й е там.

Обезпокоена от думите на убиеца, Виерна отново потърси погледа на Джарлаксъл.

— Какво ще кажеш? — попита тя.

Наемникът поглади острата си брадичка.

— Славата на пантерата се носеше навред из Мензоберанзан, когато брат ти още живееше там — призна той. — Нашият отряд не е кой знае колко голям… а сега сме и с петима по-малко…

Виерна рязко се обърна към Ентрери:

— Е, щом като знаеш толкова много за нравите на онези от Повърхността — рече тя, без дори да се опита да прикрие сарказма в гласа си, — какво предлагаш да сторим?

— Тръгнете след приятелите му — отвърна Ентрери и кимна в посока на тунела, който започваше отвъд рухналата врата. — Заловете ги и ги убийте, преди да успеят да се доберат до джуджешките мини и да повикат помощ. А аз ще открия брат ти.

Изпитателният поглед, с който го измери Виерна, никак не му се понрави.

— В замяна, ще ми дадете още една възможност да се бия с него — заяви Ентрери — все пак трябваше да измисли нещо, което да придаде поне малко достоверност на думите му.

— В мое присъствие — ледено добави жрицата.

— Разбира се! — поклони се палачът и се накани да влезе в улея.

— Освен това, няма да си сам — спря го Виерна и кимна на Джарлаксъл, който побърза да повика двама от войните си.