Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
Пурпурния се почеса замислено по брадичката. В очите му отново заблещукаха весели пламъчета.
— Не мога да ти помогна. Трябва да съм с Пунум и делегацията, да се опитам да убедя Блестяща козина, че методите му са погрешни, особено в светлината на тази нова информация.
Те се спогледаха.
— Ще успееш ли да се измъкнеш навреме? — попита Джек.
— Стига да се уговорим предварително. Останалото е моя грижа.
— И къде — попита Амбър обезпокоено — ще бъда аз, докато ти се забавляваш с безумния си план?
— Където те отведе Пурпурния. Намираме се в горната част на реката, но не е изключено да се вдигне и обратна вълна. Най-важното е да не бъдеш изложена на опасност.
— Толкова ли те е грижа за мен? — погледна го тя. Очите й блестяха ярко на електрическата светлина.
— Разбира се, че ме е грижа!
Амбър отмести поглед и му предостави изящния си профил, за да му се полюбува, докато обмисляше чутото. Кестенявата й коса се спускаше на вълни върху раменете й.
— Помислих си… помислих си, че те е яд, задето ме доведе и понеже ти се пречкам във всичко.
Не я попита защо са й хрумнали подобни мисли. Разкъсваше се от желанието да я прегърне и да я притисне към гърдите си и мисълта, че това може да доведе до непредсказуеми последици. Тя не беше по-малката му сестра. Беше жена, която всъщност жадуваше да прегърне, макар да не смееше да го направи.
— Когато се върнем… — поде той и млъкна.
— Когато се върнем къде? — подкани го тя.
— На Малтен. Помислих си, че може би ще се съгласиш да тръгнеш на училище.
— Училище? — веждите й се сключиха от изненада. По бузите й изби лека розовина. — Що за приказки? Досега ме търпеше такава, каквото съм! Не съм ли достатъчно умна за теб?
— Каквото знаеш, си го научила на улицата или от такива като теб. А аз исках…
— Искал си! Не е необходимо да знаеш как се строи някой проклет звездолет, за да летиш с него! Добре съм си такава, каквато съм, и е крайно време да го осъзнаеш, Джек Сторм! Време е да ме приемеш.
Джек не отговори. Тя се бе изправила. Гледаше го отгоре, с блеснал от гняв поглед и в ушите му се появи неприятно бучене. Вдигна ръка и произнесе:
— Амбър… причиняваш ми болка.
Тя побледня мигновено.
— Ох, по дяволите! — прекара разтреперана ръка през лицето си. — Пак изгубих контрол.
— Знам, че не беше нарочно.
Тя заплака, сълзите й прокапаха между сплетените й пръсти.
— Не е това! Ролф ме караше да изпълнявам разни упражнения! Никога не съм разбирала защо… може би до този момент. Струва ми се, че… че трябва да се науча да си дърпам юздите. — Амбър подсмръкна. — Защо не мога да съм като всички останали?
— Не съм се влюбил в останалите — изрече Джек, без да се замисля, и изведнъж в стаята се възцари тишина. Двамата се спогледаха учудено. Той се покашля смутено, но в този момент някой почука настойчиво на вратата.
Влезе Скал, с подгизнала козина. На лицето му грееше усмивка.
— Любовна свада? — попита нехайно и Амбър избяга от стаята, със зачервено и засрамено лице.
— И ти намери кога да дойдеш — укори го уморено Джек. — Готов ли си да тръгваме?
— Веднага щом си вземеш костюма.
Джек се надигна. Поколеба се, сетне се провикна:
— Събирай си багажа, Амбър. Утре сутринта Пурпурния ще прати някой да те вземе. Ако никой не се появи, качи се на скутера и иди горе в планините. Разчитам да го направиш — заради мен.
Амбър застана на вратата на спалнята.
— Добре — кимна послушно. После го изпрати с поглед.
— Кои още ще бъдат в групата за нападение? — попита Джек, докато полагаше бойния костюм на задната седалка на моторницата. Този път Скал бе вдигнал предното стъкло и бе опънал покрива, но Джек се съмняваше, че платнището ще издържи на проливния дъжд. — Не трябваше ли дъждът да спре?
— Ще спре веднага щом отмине тази буря. Не беше никак лесно да убедим останалите от съвета — най-вече Едноръкия и Мъгла. Знаеш колко е трудно понякога да се сменя стратегията.
Джек не остана никак доволен, че Мъгла ще дойде с тях. Не се сдържа и го спомена.
Скал не сваляше поглед от него. Мустаците му потрепнаха и ушите му се прилепиха назад.