Фуриите на Калдерон

Амара постави ръка върху превръзката на рамото си.

– Ще ме оставите тук, просто така?

– С този глезен няма да стигнеш далече. Надига се нова буря. Най-близкият подслон е мемориалът на Принсепс, но както виждам, вече си отнесла оттам каквото си могла. – Той кимна към аленото наметало. – На твое място щях да започна да обмислям какво ще обяснявам на граф Грам за това. Опазването и поддръжката на мемориала са негова грижа. Съмнявам се, че ще ти се зарадва много. Също на господаря ти, който и да е той. – Бърнард се обърна и тръгна към вратата.

– Господине – подвикна припряно след него Амара. – Не ми казахте дали е вярно. Онова, дето ми каза Тави за марата.

– Права си. Не ти казах – отвърна Бърнард и излезе.

Амара гледа известно време ядосано след него, после погледна краката си във водата и пак вратата, през която излезе Бърнард. Сетивността на стъпалата ѝ се възвръщаше под формата на вълна от остри бодежи. Тя поклати глава и зачака, докато пак започне да ги чувства, поне малко.

Влудяващ човек, помисли си. Самоувереността му граничеше с арогантност. В никой град на човешкото царство, в никой дом нямаше да получи по-унизително отношение.

Но точно там беше проблемът. Не се намираше в никой град. Тук, в холта, неговата дума е закон, той решава всичко – включително това, как да разполага с една избягала робиня и какво наказание да ѝ наложи. Ако Амара наистина беше робиня, той можеше да направи каквото си поиска с нея, стига да я върне на господаря ѝ без осакатявания и все още способна да работи. И законът щеше да застане на негова страна, все едно беше гражданин. Вместо да се погрижи за нея и да я настани на топло, с потопени в топла вода крака, можеше да я заключи при животните или да ѝ намери куп други приложения.

Бузите ѝ пламнаха отново. Този мъж имаше въздействие над нея, а това не беше добре. Видя го да надига земята като вълна и да се носи по нея – е, все пак беше призовател на земя. Някои от тях можеха да влияят върху темперамента на животните, а също и върху най-първичните човешки инстинкти, например да освобождават първични, диви импулси, които при други обстоятелства човек никога не би допуснал да излязат наяве. Това обясняваше нещата.

От друга страна, а и би било много по-логично като обяснение, той се бе държал много мило с нея, като я пренесе на ръце от двора до кухнята. От него не се очакваше нищо повече от това, да я пусне в земите си, а вместо това той ѝ предостави гостоприемството си, почти принудително при това. Въпреки заплахите му на думи, не я заключи в някой килер, а се отнесе към нея със загриженост и доброта.