Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Пред Шлезинджър е поставена задачата да преустрои ЦРУ. Той извършва това, като се разпорежда да бъдат изготвени материали за потенциалните незаконни операции на ЦРУ (вж. СЕМЕЙНИ СКЪПОЦЕННОСТИ), които по-късно са представени от УИЛЯМ КОЛБИ на Конгреса. Шлезинджър уволнява и повече от 1000 сътрудници на ЦРУ (от общо 15 000), ставайки автор на формулата: „20 години — и вън.“
Впрочем на него не му се седи в креслото на ЦРУ и Никсън му възлага да оглави Министерството на отбраната.
Едно от първите неща, които извършва Шлезинджър в Пентагона, е изготвянето на подробен анализ на развитието на американските и съветските стратегически оръжия, като се опитва да разбере как и защо двете суперсили са разработили ядрените си арсенали. Той осъществява и изтеглянето на американските войски от Виетнам.
Кариерата на Шлезинджър в Министерството на отбраната завършва внезапно в началото на ноември 1975 г., когато в хода на реорганизацията на изпълнителната власт (получава названието Сеч в Деня на Вси светии) президентът Форд уволнява не само него, но и директора на Централното разузнаване Колби, заменяйки го с ДЖОРДЖ БУШ. Шлезинджър отказва предложения му пост председател на Експортно-импортната банка, но по-късно се съгласява да оглави Министерството на енергетиката.
Шлуга, Август (1841–1917)
Шпионин, работил за Прусия и Германия от 1866 до 1916 г.
Роден е в Унгария, която по това време влиза в тогавашната Австро-Унгарска империя. Шлуга следва в Политехническия институт във ВИЕНА и постъпва в австрийската армия. Воюва смело в сраженията при Магента в Австро-италианската война от 1859 г. и след време е назначен в Генералния щаб. Но той подава оставка и се посвещава на земеделие.
Представяйки се за журналист, през 1866 г. той успява да се промъкне в щабквартирата на австрийската армия по поръчение на началника на пруския Генерален щаб граф Хелмут фон Молтке, който се подготвя за война с Австрия. Благодарение на сведенията, получени от своя разузнавач, Молтке по-късно успява да съкруши австрийците само за 7 дни.
Шлуга отново работи за Молтке (този път от Париж) в навечерието на Френско-пруската война (1870–1871). По това време той вече има оперативен псевдоним Агент 17. Събраните сведения той предава на военния АТАШЕ на посолството на Прусия в Париж. Тези, на който Шлуга предава информацията, не знаят къде живее техният агент, нито пък откъде получава информацията. И отново успешната дейност на разузнавача помага на прусаците да постигнат победа.
От 1870 до 1914 г. Агент 17 е „законсервиран“ и практически не влиза в контакт с тези, с които преди това е работил. През това време Прусия влиза в състава на имперска Германия.
Последният му началник е ВАЛТЕР НИКОЛАЙ, който оглавява разузнавателния отдел на Генералния щаб, известен като III b. Николай получава малко информация от Шлуга през мирновременните години. Тогава, точно преди да започне Първата световна война, Шлуга предава на Германия стратегическия план за разгръщането на френската армия — 5 дни след обявената всеобща мобилизация. Някои военни историци оценяват тези разузнавателни сведения като най-сполучливия удар, постигнат от шпионин единак на вражеска територия.
Германското военно ръководство обаче не успява правилно да използва тази ценна информация. Шлуга, вече на 73 години и с влошено здраве, се промъква в Германия в началото на войната. Възстановявайки се, през май 1915 г. той отново се връща в Париж и организира регулярно изпращане на разузнавателна информация чрез КУРИЕРИ в Швейцария.
Но както отбелязва в книгата си „Шпионите на Хитлер“ („Hitler’s Spies“, 1978) историкът на разузнаването ДЕЙВИД КАН, „точността и акуратността на «Агент 17» изиграват на него и на Германия лоша шега“. Шлуга просто в един момент се увлича. В своите донесения той не се уморява да акцентира вниманието върху „слабата държавна воля на военно-политическото ръководство на Франция“. Това подхранва увереността на Ерих фон Фалкенхайн — ръководител на германския Генерален щаб на армията, че французите няма да посмеят да атакуват. А през лятото на 1915 г., когато френското настъпление вече е видимо, той не му придава значение. „Всичко завършва с това — пише Кан, — че веднъж тежката артилерия на съюзниците разбива на пух и прах «отклоненията» на опитния немски шпионин, а Фалкенхайн трябва спешно да организира отпор срещу започналото настъпление.“