Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
От началото на Първата световна война до 20-те години армията на САЩ продължава да използва шифровъчни дискове на тактическо равнище. От другите КРИПТОСИСТЕМИ шифровъчните дискове се отличават със своята компактност и простота на използване. И макар да е ясно, че съобщението, изпратено с шифровъчните дискове, лесно се поддава на разшифроване, все пак разчетите се правели на базата на това, че е нужно време, а след 2–3 часа тактическата информация губи актуалност.
На базата на шифродиска е изработена концепцията за шифроцилиндрите от американския държавник Томас Джеферсън в края на XVII в., и от френския криптолог Етиен Базери — през 1891 г.
Вж. ШИФРОВА МАШИНА M–94.
Шифровъчно бюро
Вж. ЯРДЛИ, ХЪРБЪРТ.
Шифроключ
Определен алгоритъм за работа на шифрова машина, познаването и използването на който позволява превръщането на зашифрованото съобщение в ПРАВ ТЕКСТ.
Ключът за ЕНИГМА и за други шифрови машини от този вид, разработени от БОРИС ХАГЕЛИН, е алгоритъм за нагласяване на РОТОРИТЕ. В по-съвременни шифрови машини ключът е алгоритъм за подреждане на буквите. Колкото по-дълъг е шифровият ключ, толкова по-трудно е да бъде пробит. В „Замъкът на загадките“ („The Puzzle Palace“, 1982) ДЖЕЙМС БАМФОРД отбелязва, че ключ от 56 части може да има около 70 квадрилиона възможни комбинации, преди дадена буква да бъде повторена на същото място в дадено съобщение. Най-дългият известен ключ е от 126 части, и е разработен от Ай Би Ем за шифъра Луцифер. Повечето ключове са значително по-кратки.
Ключовете се менят периодически, за да се затрудни КРИПТОАНАЛИЗЪТ. През Втората световна война германците променят шифрите за спешни съобщения всеки ден. По време на Студената война ключовете са били променяни още по-често. Ключ, използван само веднъж, е невъзможно да бъде разгадан.
Шифроключовете подлежат на криптоанализ, защото могат да бъдат откраднати или използвани неправилно. Операторите на шифрови машини бъркат, като повтарят даден ключ повече от един път.
Що се отнася до кражбата на шифроключове, историята познава много такива случаи. Например специалистите по комуникациите от американския военноморски флот ДЖОН УОКЪР и ДЖЕРИ УИТУЪРТ предават на съветските разузнавателни служби шифроключове. В американския военноморски флот всеки месец запечатани пакети с шифроключове, предвидени за всеки отделен ден от месеца, или списъци с ключове за шифровите машини се предават на различни военни центрове за комуникация. Списъците с шифроключове приличат на перфокарти на Ай Би Ем.
Обикновено Уокър взима списъците с шифроключове в началото на месеца и ги фотокопира направо в радиопредавателната стая, а в случай на необходимост — направо в своя кабинет. Снимането е по-бързо от копирането и се избягва опасността някой да влезе и да забележи свещените списъци с шифроключове. Необходими са 20–30 минути, за да се фотографира месечният ключов материал за една КРИПТОСИСТЕМА.
Тъй като списъците с шифроключове трябва да се унищожават веднага след като се използват (на практика една купчина, събирана няколко дни, се унищожава наведнъж), за Уокър, а впоследствие и за Уитуърт е било по-лесно да фотокопира листовете наведнъж — в началото на месеца.
Освен това, ако противникът успее да се сдобие с копия (електронни или напечатани) на съобщения, които са били дешифрирани, а предадените в код съобщения са записани, той може да прегледа запазените съобщения и да сравни шифрован и разкодиран текст. По такъв начин, използвайки наличната информация, може да проникне в шифрите, използвани в момента.
От 1970 до 1973 г., докато служи на борда на кораба Ниагара фолз Уокър успява да копира и да прехвърли на руснаците почти „сто процента“ от ключовете, използвани от шифровите машини KW–7, KWR–37, KG–14, KY–8 и KL–47 (вж. ШИФРОВИ МАШИНИ СЕРИЯ KW). Той редовно се среща със сътрудници от КГБ, обикновено веднъж на 6 месеца, за да им предаде пакетите с филмите.
По време на процеса по обвинение в шпионаж Уокър разказва колко лесно е успявал да открадне необходимите материали: „Нямаше никакви трудности [при открадване на списъците с ключове]… всеки в радарната зала можеше да ги вземе.“ Ако необходимите пакети са били запечатани, той просто е чупел печатите. После е „нещо съвсем простичко да се запечатат… дори и с безцветна лепенка“.
Шифромероприятие
Британски термин за предприемане на дейност, която ще принуди противника да изпрати съобщение, написано в ШИФЪР или КОД, като по този начин дава на декодировчиците СЛАМКА за проникване в шифъра.