Кодекс 632 [bg]

Шведката махна към бележника, пренасочвайки разговора към проблема с шифрованото послание.

— Кога смяташ да приложиш таблицата в ребуса?

Томаш остави горещата чашка е примирено изражение.

— Вече я приложих.

— И?

— Ами анализирах буквите от ребуса и открих, че най-често използваната буква е е, която се появява пет пъти. След нея се нареждат а, о и u, като всяка от тях се среща три пъти. Заместих е, като най-често използвана буква, с а. После опитах да заместя а, о и u съответно с е, о, r и s, най-употребяваните букви в португалските текстове след а.

— Нищо ли не се получи?

— Нищо.

Лена се взря в таблицата.

— Но щом нищо не се е получило, при положение че най-често срещаната буква е е, защо да не допуснем, че текстът е написан на друг език, различен от португалския?

— Защото това би означавало, че това не е заместващ шифър, а…

Млъкна, без да се доизкаже, изненадан от онова, което току-що беше казал.

— А какво? — настоя Лена, очаквайки да довърши мисълта си.

Томаш остана притихнал за момент, съзнавайки неочакваните перспективи, които откриваше това предположение. Потърка брадичката си замислено и зарея отсъстващ поглед в пространството.

— А какво? — повтори тя нетърпеливо.

Най-сетне Томаш я погледна.

— Хм, може би е това.

— Кое?

Той отново се съсредоточи върху ребуса, записан в бележника.

— Може би изобщо не е заместващ шифър.

— Така ли? И какво е тогава?

Томаш се зае да брои буквите в ребуса.

— Едно, две, три, четири, пет, шест, седем… — тихо мърмореше той, местейки пръст от буква на буква. — Четиринадесет — каза накрая. Записа четиринадесет в бележника си и пак започна да брои: — Едно, две, три, четири, пет… — Напевното броене продължи до тринадесет. — Тринадесет — заключи той. Записа тринадесет в бележника под цифрата четиринадесет. После взе книгата и направи справка в честотната таблица. — Това е! — възкликна той, като сви юмрук триумфално.

— Какво е това? — попита Лена, която нищо не разбра.

Томаш ѝ показа една стойност в таблицата.

— Виждаш ли това?

Пръстът му сочеше четиридесет и осем процента.

— Да — потвърди Лена. — Четиридесет и осем процента. Какво означава това?

Томаш се усмихна.

— Това е честотата на гласните в португалските текстове.

— Какво?

— Средно около четиридесет и осем процента от буквите, срещани в португалски текст са гласни — обясни той възбудено. Посочи към стойностите отстрани. — Виждаш ли? Само италианците използват толкова гласни, колкото португалците. Испанците имат четиридесет и седем процента, французите четиридесет и пет, докато англичаните и германците остават някъде с около четиридесет процента.