Кодекс 632 [bg]

Обядваха по халати, лениви, отпуснати, със сита плът. По принцип Томаш не обичаше сьомга, но шведката я беше приготвила по скандинавска рецепта, която притъпяваше специфичния ѝ остър вкус.

— Как се казва това? — попита той, докато се наслаждаваше на сьомгата.

— Gravad lax108 — беше отговорът.

— Как я правиш толкова вкусна?

— О, това е стара шведска рецепта — отговори тя. — Оставих сьомгата да се маринова два дни със захар, сол и… ммм… и още нещо, което не знам как се казва на португалски.

— А зеленчукът?

— Gubbrora.

— Гу… какво?

— Gubbrora. Това е smorgasbord109 от аншоа, цвекло, лук, каперси и жълтък. А сосът на gravad lax е със сладко-кисела горчица и магданоз. Харесва ли ти?

— Да — потвърди той, поклащайки глава одобрително. — Вкусно е.

Замълчаха и се отдадоха на ядене. Сьомгата наистина беше много вкусна, Томаш никога не беше опитвал така приготвена риба. На масата се чуваше само потракването на приборите. Тишината започна да става тягостна, неловка, сякаш сексът беше изразходвал цялата им енергия и нямаше какво да си кажат, а храната беше удобен претекст, за да мълчат.

— Обичаш ли ме? — попита го шведката, наблюдавайки го между лъскавите руси кичури, спускащи се по лицето ѝ.

— Разбира се, мой малък викинг. Много те обичам.

Томаш вече не можеше да различи истината от лъжата. Тя го питаше и той казваше онова, което смяташе, че любовницата му иска да чуе. И понеже знаеше, че убедеността, с която произнася думите, е важна, убеди сам себе си, че наистина я обича. Естествено той обичаше Конщанса, беше изключено да изостави жена си. Вярно бе, че в някои моменти на екстаз с Лена допускаше възможността, представяше си, че оставя жена си и че я сменя с любовницата си, но веднага щом се върнеше в нормалното си състояние, тази вероятност се разсейваше, превръщаше се в най-обикновено бълнуване, в каприз на страстта, на ефимерната екзалтация на сладострастието. Може би не толкова обичаше Лена, колкото я желаеше; не желаеше само тялото ѝ, макар тялото да беше важен елемент от уравнението; желаеше компанията ѝ, бягството от действителността, което тя беше за него, енергията, която му предаваше, за да заздрави брака си, колкото и невероятно да изглеждаше това. Обичаше Конщанса и може би обичаше Лена, но по различен начин, допустимо притворно; може би бъркаше любовта с желанието да я има при себе си, да се наслаждава на пищното ѝ тяло, да се оставя да го отведе към алтернативни измерения, към действителност, където нямаше тризомия 21, нито сърдечни проблеми, нито липса на внимание от страна на жена му, която изцяло се отдаваше на нуждаещата се от специални грижи дъщеря.