Апокалипсис

— Може би точно това са искали — предположи Марс.

— Май са скрили мостика не по-зле от самия кораб — оплака се Гамис. — Схема на вътрешното разпределение щеше да ни улесни.

— Намерих го — подвикна Шерил, която ги беше изпреварила.

Гамис само изсумтя.

Мостикът се оказа малък, почти уютен, а и тъмен — блещукаше само една светлинка от нещо като навигационен пулт.

— Още свети — посочи я Хантън. — Този кораб има енергия. След толкова време…

— Я да открием как се включва отоплението — предложи Гамис.

Марс пристъпи към пулта и се взря отблизо в светлинката, която беше вградена в него.

Светлинката го заслепи. Марс изломоти нещо и се отдръпна.

Осветлението в мостика трепна и засия равномерно.

— Какво става, по дяволите?!

Шерил се оглеждаше във всички посоки.

— Вие какво направихте? — обърна се Хантън към Марс.

— Разгледах онази светлинка.

— Ясно, но не правете това повече.

— Май е късно за предупреждения.

Някъде в кораба се разнесе глухо бучене. Звуците на пробуждащи се машини. Марс усети натиск върху раменете си. Тласкащо поле или някакво негово подобие се бе включило и вече симулираше гравитация, близка до стандартната.

— Добре, тук вече не ми харесва съвсем официално — заяви Гамис и понечи да излезе от мостика.

Някой стоеше пред вратата.

Гамис кресна стъписан и насочи оръжието си натам. Шерил повтори жеста му.

Човекът пред вратата вдигна ръка, сякаш казваше: „Не правете това, моля ви“.

— Чакайте — спря гвардейците Марс.

Гамис и Шерил останаха на местата си, без да наведат оръжията надолу. Марс тръгна към човека, който го наблюдаваше, все още вдигнал ръка.

Марс застана пред фигурата и мушна с пръст китката й. Показалецът му мина през китката, сякаш я нямаше.

Защото наистина не беше там.

— Гамис, ако го беше прострелял, само щеше да пробиеш дупки в стената — каза Марс.

— Изображение ли е? — промърмори Гамис.

— Ако не е, трябва да е призрак.

— Страхотно — обади се Шерил. — Чий призрак?

Марс се озърна към изображението на човека пред вратата.

— Много уместен въпрос.

— Вашето произношение и употребените граматически структури са ми непознати, но мисля, че вече мога да ги наподобя — изрече видението. И неговото произношение беше твърде странно според Марс, но разпознаваше всяка дума. — Говорите като хората в Даласисла, но с някои разлики.

— Говоря на стандартния език — уточни Марс.

— Стандартния?… Да — каза видението и леко наклони глава встрани. — От Взаимозависимостта ли сте? Досега не съм срещал никого оттам освен хората в Даласисла. За мен тази промяна е много приятна.

— Аз съм от Взаимозависимостта — потвърди Марс. — Всички сме оттам.