Апокалипсис

— Има ли начин да бъде отворен?

— За струя на Потока ли питаш?

— Да.

Марс завъртя глава.

— Сравнително лесно е да затвориш струя на Потока. Трябва само да я прекъснеш при плитчината.

— Само?

— Нали казах, „сравнително лесно“ — напомни й той. — Да отвориш струя на Потока е значително по-трудно, защото е необходимо да навлезеш и да действаш в самата среда на Потока. Нека го кажа така — да затвориш струя на Потока е все едно да затвориш врата. Да отвориш струя на Потока е все едно да прокопаеш тунел в планина.

— Харесва ми как обясняваш на нормален език — каза Кардения.

— Вторият ми любим език след математиката.

Тя посочи таблета.

— Това също ли е за струите на Потока?

— Не, съвсем друго е, от сержант Шерил, с която се запозна.

— Да, помня я.

— Тя казва, че изведената от състава на флота петица вече лети към Даласисла. — Той обърна таблета към нея, за да вижда съобщението. — Претъпкана е с храна, семена, хидропонни инсталации, технологични данни, творби на изкуството и развлекателни програми, които не са отпреди осемстотин години. Смайващо е колко бързо може да бъде натоварена петица, когато емперо поиска от някого да направи нещо.

— Нали каза, че те се нуждаят от всичко това?

— И още как. — Марс остави таблета на масата. — Да беше видяла техния кораб…

— Съжалявам, че не можах да дойда с вас.

— Радвам се, че не дойде. Затова сега си тук.

Кардения се усмихна.

— Научи ли от хората в Даласисла нещо, което ще ни помогне?