Платинената карта

На Артур му беше достатъчно да послуша само няколко минути, за да престане да се опъва и да заговори.

— Мръсник — късо и злобно изрече Артур. Погледна страхливо Филя и добави: — Нямам предвид вас, а Максимович. Никога не съм мислил, че той може да се издъни. Как го направихте? Опряхте му пистолет в челото?

— Какво говорите — усмихна се широко Филя. — На нас не ни трябват пистолети. Главното оръжие на детектива е учтивостта. Просто възпитано го помолихме и той ни разказа всичко.

— Гадина — процеди през зъби Артур. — Ако знаете всичко, тогава аз за какво ви трябвам?

Филя се облегна назад и присмехулно погледна Артур.

— Разсъжденията ви са твърде забавни — каза той. — Ако досега не ви е станало ясно — вие сте престъпник. И престъплението се нарича мошеничество, за което се полага съответната присъда. Без да се взема предвид отвличането на момичето.

— Никой не е отвличал Верочка — възрази Артур. — Тя сама се съгласи да отиде, така че няма да ми лепнете и това. А що се отнася до всичко останало… — Артур се наведе към Филя и сниши гласа си. — Ако искахте да ме арестувате, щяхте веднага да го направите. И след като все още съм на свобода, това означава, че искате нещо от мен. Остава да разберем какво точно.

Филя мълчеше.

— Пари? — предположи Артур. Но се вгледа в лицето на Филя и поклати глава. — Не, пари няма да вземете. Какво тогава?

— Баща ви е отвлечен — каза Филя. — Бих искал да знам имате ли нещо общо и с това?

Бледото лице на Артур се сгърчи в тик.

— Вие предполагате, че съм намесен? — попита той.

— А не е ли така?

Артур поклати глава.

— Не. Не съм чак толкова подъл, за да участвам в отвличането на собствения си баща.

— Обаче вашите принципи не ви попречиха да отвлечете собствената си сестра — отбеляза Филя.

— Не беше отвличане — порозовяха леко бузите на Артур. — Това беше шегичка! Наистина нищо повече от закачка!

— Стига толкова — намръщи се Филя. — Не ви ли се струва, че разговорът ни е някак си… глуповат? Помислете си — все пак става дума за баща ви! Струва ми се, че той не ви е направил нищо лошо, нали?

— Баща ми? — Артур тихо се изсмя. — А вие откъде знаете, че е така?

— Кое?

— Откъде знаете, че Сергей Михайлович Акишин е мой баща? Да не би да сте правили ДНК анализ?

Филя смутено млъкна, без да знае какво да каже.

— Мълчите — със сарказъм в гласа констатира Артур. — И по-добре си мълчете, след като не знаете! Майка ми е курва. Да, курва. Учудвате се, че така говоря за собствената си майка? Ако бяхте поживели в подобна лудница, нямаше да се чудите. Сигурен съм, че моето маменце не може да преброи с колко мъже е спала в досегашния си живот. Между другото изобщо няма да се учудя, ако баща ми са го отвлекли с нейна помощ. Някой от поредните й любовници е поискал да се избави от конкурента си и маминка се е включила в играта. — Артур прекара длан по лицето си, сякаш отстранявайки невидима паяжина. Погледна Филя и злобно се усмихна: — Какво ме гледате така? И откъде можете да знаете какво точно чувствам? Или смятате, че въобще нищо не ме вълнува, както ония животни.