Да играеш с огъня [bg]

Блис излезе от дупката, която бе направил в стената. Изтупа се, сякаш каскадата му не е нищо повече от дребно неудобство, ала първата му стъпка напред бе малко несигурна. Явно бе ранен.

Скълдъгъри извади изпод палтото си два еднакви револвера, дръпна чукчетата назад и започна да стреля. Дванадесет изстрела попаднаха със съвършена точност в чудовището, след което детективът пусна оръжията и се затича напред. В ръката му блестеше метален цилиндър, през който минаваше метален шип.

Скълдъгъри заби шипа на мястото, в което до момента бе стрелял. Гротескния сграбчи детектива и го захвърли настрани, но червената лампичка в цилиндъра вече светеше. Експлозията свали Валкирия на колене, ушите й писнаха, а пред очите й затанцуваха петна. Тя вдигна глава с надежда, но Гротескния стоеше на старото си място все едно нищо не е било. За части от секундата от една рана на ръката му покапа кръв. След това раната се затвори. Да не би да отслабваше?

Танит събра останалите си сили и скочи към него отново, но Гротескния отново я зашлеви като муха. Когато падна, Танит се опита да се изправи, но не успя.

Гротескния вдигна лявата си ръка и Валкирия се наведе светкавично. Насочи и двете си ръце към Танит, улови сложната верига, свързваща въздушните молекули и когато шипът се стрелна към безпомощната магьосница, момичето я избута от пътя му. Сега обаче Валкирия си бе спечелила вниманието на чудовището.

— Секачите — прошепна момичето. — Някой да им даде сигнал…

И тогава Блис застана пред нея, на пътя на приближаващия враг. Вместо да го удари, Блис постави ръце на гърдите на Гротескния и започна да бута. Създанието продължи да напредва. Блис се облегна на Гротескния, но без ефект. Валкирия чуваше пъшкането му. Дори легендарната сила на Блис не можеше да удържи Гротескния.