Трескав блян [bg]

Беше потресена, загрижена, много объркана, но накрая се съгласи, понеже я помолих. Предполагам, че ме обичаше по свой си начин и затова беше готова да направи почти всичко за мен.

Жаждата ме сполетя. Беше свирепа. Въпреки липсата на прозорци чувствах кога денят идва и си отива. Както винаги, спях по светло... нощите обаче бяха кошмарен делириум. Още първата вечер убих пилетата и се натъпках с тях. След това поисках да изляза, но вярната ми девойка отказа да ме пусне. Закрещях ругатни по нея, надавах нечленоразделни викове като животно. Хвърлях се по стените и блъсках вратата, докато юмруците ми не се разкървавяваха. Клечах и ближех собствената си кръв. Опитах да изроня стените с нокти, но не успях да избягам.

На третия ден умът ми се възвърна. Треската отслабваше. Утихваше. Скоро щях да бъда на себе си. Чувствах как жаждата чезне. Повиках прислужницата, за да й кажа, че вече всичко свършва и може да отвори. Отказа. Заяви, че съм й казал да ме държи три пълни нощи, както бе в действителност. Засмях се и отвърнах, че е права, но пристъпът е отминал и няма да се появи до месец. Въпреки това тя не искаше да дръпне резетата. Този път не беснеех. Казах, че разбирам и я похвалих, задето следва толкова отдадено заповедите ми. Помолих я да остане, за да поговорим, понеже ми е самотно в затвора. Тя се съгласи и разговаряхме около час. Бях спокоен, а изказът ми - ясен, дори омаен, примирен, че ще остана още нощ Повтарях й колко е добра и съвестна. Преувеличавах добродетелите й, разкривах привързаността си. Накрая я помолих да се омъжи за мен, когато изляза.

Тя отвори вратата. Изглеждаше щастлива, Абнър. Толкова щастлива, толкова жива. Пълна с живот. Приближи и ме целуна, обвих я с ръце, притиснах я в обятията си. Целунахме се няколко пъти. След това устните ми се спуснаха към шията й, намерих артерията и я разкъсах. Храних... се... дълго. Бях жаден, а животът у нея притежаваше безкрайна сладост. Когато я пуснах, тя залитна, но още беше жива, едва жива, бледа, обезкървена, умираща, но още в съзнание. Очите й, Абнър. Очите й. Никога не съм вършил нещо по-ужасно. Винаги ще са пред мен. Очите й.