![Алхимикът от Сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/7/alhimikt-ot-senkite-bg-download.jpg)
Алхимикът от Сенките [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-006-7
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Алхимикът от Сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Така е. Но какво казва тя за Гере?
Мускетарят се замисли и за да не сбърка, отново прочете написаното.
— Първо, става ясно, че той действително е агент на кралицата майка. Второ… Второ, херцогиня Дьо Шеврьоз не го познава, тъй като кралицата майка му прави подробно описание.
— Точно така.
В този момент Лепра разбра:
— А портретът на този Гере много напомня за моя милост…
— Да.
Бос и гол до кръста, Марсиак леко повдигна пердето, за да разгледа улицата, без да бъде забелязан. В стаята, зад него, Габриел се беше облякла и се решеше край разхвърляното легло. Подир следобеда, изпълнен с любовна страст и споделена нежност, скоро щеше да се наложи да се раздели с гасконеца. Тя беше собственичка и управителка на „Малките жабчета“ — заведение, в което живееха млади и приветливи пансионерки, особено дейни през нощта. Скоро щяха да се появят първите клиенти.
— Какво следиш толкова внимателно? — запита го тя, забождайки последната фиба в русите си буйни коси.
Беше красива, но привлекателността ѝ се дължеше не толкова на хубостта, а най-вече на естествената ѝ елегантност. Тя притежаваше страхотен чар, а осанката ѝ се харесваше неудържимо и на жените, и на мъжете. Можеше да изглежда студена и недостъпна, особено когато гневът блеснеше в очите ѝ и наденеше ледена маска на лицето си. Но Марсиак познаваше капризите, страховете и слабостите ѝ. Защото тя беше единствената хубавица, която обичаше и която не се налагаше да съблазнява. Дори Анес понякога трябваше да отбива плътските му пориви.
— А? — разсеяно отвърна той.
— Попитах те какво следиш — рече Габриел.
— Нищо.
Умът му явно беше другаде и тя отлично разбираше, че я лъже.
Всъщност младата жена дори знаеше какво наблюдава. Или по-точно — кого. Учудваше я само колко време е необходимо на Марсиак, за да се събуди подозрението му. Трябваше още когато пристигна, да си даде сметка, че има нещо необикновено, а след това двамата не станаха нито за миг от леглото.
Тя се опита да го накара да мисли за друго.
— Кога се върна в Париж?
— Преди няколко дни…
— Можеше да ме посетиш по-рано, а не да чакаш да те ранят.
Глезенът на Марсиак беше превързан. Все още го болеше, но можеше да стъпва на него. Ако не го тормозеше прекалено и си позволеше цяла нощ почивка, още утре щеше да се движи почти нормално. И навехнатото нямаше да се забелязва.
— Съжалявам — промърмори той. — Не бях свободен.
Габриел стана. С дяволита усмивка се приближи до гасконеца, нежно го прегърна през гърба и прилепи брадичка до рамото му.
— Лъжец — изсъска тя в ухото му. — Видели са те при Сованж.
Госпожа Дьо Сованж държеше реномиран игрален клуб в предградието Сен Жак, на улица „Арбалет“.
Сега дойде редът на Марсиак да се опита да смени темата на разговора.
— Познаваш ли онзи тип там, под табелата с кучешката глава? Мъжът с кожената шапка?
Габриел разсеяно погледна към посочения ѝ субект.
— Никога не съм го виждала — рече тя и се отдръпна от гасконеца.
След това отиде към вратата и оттам добави:
— Облечи се и ела да поздравиш жабчетата. Те винаги ми се оплакват, че не им обръщаш внимание.
— Чудесно.
Габриел излезе, оставяйки Марсиак, убеден, че тя крие от него нещо, свързано с непознатия с кожената шапка. След като отново погледна към улицата, той видя, че лицето, което го интересуваше, размени няколко думи с някакъв новодошъл, а после си тръгна, но другият остана.
И последните съмнения на гасконеца се стопиха.
Някой, който виси цял следобед на едно място, може да е безделник или досадник. Но щом го сменят, когато падне мрак, значи стои на пост.
Сам в стаята си, наведен над легена, Лепра вдигна измитото си с хладка вода лице и се погледна в огледалото. Беше гол до кръста, обул панталоните и ботушите на мъж, който лежеше мъртъв на дъното на Сена. Останалите неща — шапка, риза, дублет със закърпен хастар и стоманена рапира в ножница — го чакаха на леглото.
Лепра внимателно се взря в отражението си.
Той прие мисията, която Ла Фарг му предложи — да проникне в обкръжението на госпожа Дьо Шеврьоз, като се представи за Гере, агента, когото кралицата майка беше изпратила от Брюксел на херцогинята. Тъй като не знаеше почти нищо за този, в когото трябваше да се превъплъти, планът беше рискован. Гере беше беден френски благородник, добре. Вероятно е последвал кралицата майка, когато, отстранена от властта и унижена, тя предпочете да напусне кралството. Но какво друго можеше да каже за него?