Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Алхимикът от Сенките [bg]
Алхимикът от Сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Алхимикът от Сенките [bg]

Электронная книга - «Алхимикът от Сенките [bg]». Краткое содержание книги:

Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ. „Алхимикът от Сенките“ е втората книга от трилогията „Остриетата на Кардинала“ на френския автор Пиер Певел. През неговия поглед се завръщаме във вечно будния Париж през XVII век, където магията, макар и рядко срещана, определено съществува; също така присъствието на драконите, което малко или повече се смята за нещо напълно нормално. За да се справи с надигащата се заплаха, кардинал Ришельо свиква своите най-доверени мъже: Остриетата на Кардинала, предвождани от капитан Ла Фарг. Шестима мъже и една жена, притежаващи изключителни способности и готови да жертват живота си по негово нареждане. Спасили Франция веднъж, кардиналът разчита на тях да го направят отново. Когато Ла Фарг чува слуховете за красива и смъртоносна италианска шпионка, твърдяща, че притежава ценна информация, той решава да се отзове. Когато тайнствената италианка моли кардинал Ришельо за убежище преди да проговори, Ла Фарг е готов да го обмисли. Защото тя може да назове техния враг. Срещу тях се изправя несравнимо опасен и неуловим манипулатор, коварен като самия Ришельо: Алхимикът в сянка.
1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 120
Перейти на страницу:

— Ето какво — продължи Д’Обремон. — Синът ми изчезна и днес не зная дали е жив, или мъртъв.

Младата баронеса Дьо Водрьой погледна въпросително към Ла Фарг, който ѝ каза:

— Преди три седмици кавалерът заминал на експедиция с няколко ескадрона от гвардейците. Трябвало да отиде в Елзас, преди да се отбие в Рейнската област.

Елзас не беше френска територия. Анес си помисли, че тази експедиция е била съпровождаща някого мисия или тайна военна операция. Дори да не е било така, районът си оставаше крайно опасен. Там бушуваше война. Войските на империята и шведите се сражаваха за градовете, а в същото време банди от наемници върлуваха из селата.

— Франсоа не ми каза нищо особено — уточни маркизът. — Тъй като разбирах, че върши нещо тайно, не го разпитвах излишно. Несъмнено, дори беше споделил повече, отколкото му бе разрешено… Но бях наясно, че работата му е изключително важна и много отговорна. Подозренията ми се потвърдиха, когато научих, че преди да потегли, Франсоа дълго се молил на гроба на брат си…

Усещайки, че прелива от вълнение, Д’Обремон замълча.

— Оттогава — поде Ла Фарг — кавалерът въобще не се е обаждал. Маркизът се е опитал да разбере истината от Сестрите на Сен Жорж, но разследването му е останало безрезултатно. Не са му отговорили нищо. Мънкали са уклончиво.

— Все същите тайни, все същото мълчание и същите лъжи — рече Д’Обремон с треперещ от гняв глас. — Зная, че ме мамят. Че крият нещо… Нима нямам право да разбера какво се е случило с Франсоа?

Анес погледна право в очите стария благородник, който вече беше изгубил един син и сега се боеше за съдбата на втория.

— Да — отсече тя. — Имате право.

— Естествено — намеси се капитанът на Остриетата, — няма да постигнем нищо, ако се обърнем към Кардинала…

— … тъй като настоятелката на шатленките е негова племенница — завърши мисълта му младата баронеса.

— Дали да не потърсим направо помощта на краля…

— Само в краен случай! — заяви маркизът. — Трябва да служим на кралете, а не да ги молим за едно или за друго. Пък и какво мога да му кажа?

Настъпи мълчание.

Анес се обърна към Ла Фарг, който, без да я задължава, очакваше тя да вземе решение.

— Господине — рече девойката на маркиза, — не мога да ви обещая нищо. Но докато бях послушница, запазих някои познанства сред Сестрите на Сен Жорж. Ще се срещна с тях и може би ще узная онова, което очаквате.

Д’Обремон ѝ се усмихна с искрена благодарност.

— Благодаря, госпожо.

— Не хранете особени надежди, тъй като не…

— Достатъчно е да се уверя, че синът ми е жив, госпожо. Само да зная, че е жив…

* * *

Веднага след като маркиз Д’Обремон си тръгна, Анес нареди да ѝ оседлаят кон. Трябваше да побърза, ако искаше да стигне до точното място, преди да падне мрак. Ла Фарг отиде при нея в конюшнята, докато Андре подготвяше Смелата — любимата кобила на младата и буйна баронеса.

— Зная, че не ти е лесно, Анес.

Те стояха един до друг и гледаха с блуждаещи погледи коняря, който изключително много се стараеше.

Младата жена леко кимна с глава.

— Зная, че не ти е лесно да възстановиш връзката си с Белите дами — поде отново Ла Фарг. — И искам да ти благодаря.

Тъй като се обличаха винаги в бяло, „Белите дами“ беше едно от прозвищата на Сестрите на Сен Жорж. Наричаха ги също шатленки — по името на основателката на техния орден, света Мари дьо Шател.

— Не е необходимо да ми благодарите, капитане.

— Естествено, маркизът не си дава сметка за благодеянието, което му правите, но…

— Остриетата му дължат услуга, не сте ли убеден?

— Разбира се.

Един от конете, които Алмадес държеше за юздите, изцвили в двора.

— Трябва веднага да отида в Кардиналския дворец — заяви Ла Фарг. — На добър път, Анес.

— Благодаря, капитане. Ще се върна утре.

* * *

Херцогиня Дьо Шеврьоз беше родена Мари дьо Роан-Монтбазон.

През 1617-та, на петнайсет години, тя се омъжи за Шарл дьо Люин, маркиз Д’Албер. Той беше с двайсет и две години по-възрастен от нея, радваше се на благосклонното отношение на краля и получаваше длъжности, богатства и почести въпреки скромната си интелигентност. Назначена за суперинтендантка10 в дома на кралицата, младата, красива и жизнерадостна маркиза Дьо Люин се хареса на Анна Австрийска, която скучаеше. Между тях се зароди искрено приятелство, а същевременно кралят започна да пренебрегва съпругата си и смяташе, че Мари упражнява лошо влияние върху нея. Вярно беше, че суперинтендантката не бе особено плашлива и с удоволствие се отдаваше на забавления. Докато мъжът ѝ се издигна до херцог и конетабъл11, тя стана любовница на най-малкия син на херцог Дьо Гиз, Клод Лотарингски, принц Дьо Жоанвил и херцог Дьо Шеврьоз. Люин загина през 1622 г., по време на военна кампания в Южна Франция срещу хугенотите. Тогава Мари беше на двайсет и една години. Въпреки враждебното отношение на краля, тя все пак запази мястото си редом с кралицата. Една вечер измисли поредната игра и двете си устроиха гоненица по коридорите на Лувъра. Анна Австрийска падна и след два дни направи принудителен аборт. Тази трагична загуба предизвика кралския гняв. От този момент младата вдовица изпадна в немилост и бе изгонена от двора.

вернуться

10

Административно лице, което завежда финансите на държавата или на знатен благородник.

вернуться

11

Звание, което носи главнокомандващият войската в периода 1219-1627 г.

1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)