Полунощ [bg]

22

— Мама каза, че не е във Фелс Чърч — повтори госпожа Флауърс на Стефан. — А това означава, че не е в гъсталака.

— Добре — кимна Стефан. — Тогава, ако не е там, къде другаде е?

— Ами — поде Елена бавно, — полицията е, нали? Заловили са го. — Сърцето й сякаш се свлече в стомаха. Госпожа Флауърс въздъхна.

— Предполагам. Мама би трябвало да ми каже, но атмосферата гъмжи от странни влияния.

— Но полицейският участък е във Фелс Чърч — изтъкна Елена. — Ако е там, значи е в града.

— Тогава — предположи възрастната жена, — какво ще кажете за полицаите от близкия град? Онези, които дойдоха да го търсят преди…

— Риджмънд — изрече Елена с усилие. — Тъкмо оттам бяха полицаите, които претърсиха пансиона. Мередит каза, че оттам е онзи шериф Мосбърг. — Погледна към приятелката си, която дори не помръдна. — Оттам са и приятелите на бащата на Каролайн, всички онези важни клечки — както и на бащата на Тайлър Смолуд. Всички те членуват в онези клубове само за мъже, с тайни ритуали и тям подобни.

— И имаме ли някакъв план кога да отидем там? — обади се Стефан.

— Аз имам нещо като план А — призна Елена. — Но не съм сигурна дали ще сработи — ти може да знаеш по-добре от мен.

— Разкажи ми.

И Елена му разказа. Стефан я слушаше внимателно, макар да му се наложи да потисне смеха си.

— Мисля — рече сериозно, когато тя свърши, — че може и да се получи.

Елена тутакси започна да мисли за план Б и план В, така че да не се окажат неподготвени, ако план А се провали.

За да стигнат до Риджмънд, трябваше да минат през Фелс Чърч. С премрежени от сълзите очи Елена видя изгорените до основи къщи и почернелите дървета. Това беше нейният град, градът, който като дух бе наблюдавала и защитавала. Как се бе стигнало до тук?

И още по-лошо, можеше ли някога всичко да се оправи и стане както преди?

Момичето започна да трепери неудържимо.