Полунощ [bg]

— Пораснал е? — промълви слисано. Тя усещаше колко е потресен… и изпълнен със завист. Досега никога не бе виждал нещо подобно.

Елена погледна към крачещата Мередит, после към Стефан.

— Но това е невъзможно, нали? — попита. — Мислех, че когато те ухапе вампир, си оставаш завинаги такъв, какъвто си в този момент. Никога не остаряваш… нито порастваш.

— Така смятах и аз. Но Клаус беше от Древните, а кой знае на какво са способни те? — отвърна Стефан.

Деймън ще побеснее, когато узнае, каза Елена мислено на Стефан и протегна ръка към снимката, въпреки че вече я бе видяла през очите на Стефан. Деймън винаги е завиждал на по-високия ръст на Стефан — на всеки с по-висок ръст.

Елена занесе снимката на госпожа Флауърс и двете я погледнаха. На нея се виждаше изключително красиво момче, със същия тъмен цвят на косата като този на Мередит. В лице и по смуглия си тен приличаше на Мередит. Носеше кожено яке и ръкавици, но беше без каска и се смееше радостно, разкривайки два реда много бели зъби. Не бе трудно да се забележи, че кучешките му зъби са дълги и заострени.

Елена местеше поглед от снимката към приятелката си. Доколкото можеше да види, единствената разлика беше, че очите на момчето са по-светли. По всичко останало си приличаха като две капки вода — истински близнаци.

— Първо ще убия него — повтори Мередит уморено. — След това ще се самоубия. — Олюля се и се препъна към масата, за да седне, като едва не прекатури стола.

Елена се стрелна към нея и грабна двете чаши от масата, за да не ги събори несръчната ръка на Мередит.

Мередит… несръчна! Елена никога не я бе виждала тромава или несръчна. Беше плашещо. Дали се дължеше на това, че е — поне отчасти — вампир? Котешките зъби? Елена погледна загрижено към Стефан и долови учудването му.

После и двамата едновременно се извърнаха към госпожа Флауърс. Тя им отвърна с леко извинителната усмивка на мила стара дама.

— Трябва да го убия… да го намеря, да го убия… — шепнеше Мередит, а тъмнокосата й глава се наведе към масата и се отпусна върху ръцете й. — Да го намеря… къде? Дядо… къде? Кристиан… брат ми…

Елена слушаше мълчаливо, докато несвързаните думи не секнаха и вече се чуваше само равномерно дишане.

— Вие сте я упоили? — прошепна към госпожа Флауърс.

— Мама реши, че така е най-добре. Тя е силно, здраво момиче. Няма да й навреди да поспи по-дълго. Защото не ми се щеше да ви казвам, но в момента имаме друг проблем.

Елена стрелна с поглед Стефан и зърна страха, изписан на лицето му.