Опиянена от теб

Кимнах, през цялото време си мислех за Гидиън.

— Според мен си струва да изчакаш в живота ти да се появи такъв човек. Искаш ли да ти се обадя по някое време и да те измъкна от обяда?

— Не, но все пак ти благодаря — ухили се тя.

— Добре, кажи ми, ако промениш решението си.

Седнах на бюрото си и веднага се залових за работа, бях твърдо решила да наваксам времето, изгубено предния ден. Марк също беше потънал в работа, вдигна глава само колкото да ми каже, че Стивън има цяла папка, пълна с идеи за сватба, които е събирал през годините.

— Защо ли не се учудвам? — възкликнах аз.

— И аз не трябваше да се изненадвам — отвърна Марк с топла усмивка. — През цялото време е държал папката в офиса си, за да не я видя.

— Разгледа ли я?

— Показа ми я цялата. Отне ни няколко часа.

— Това ще бъде сватбата на века — пошегувах се аз.

— О, да! — Думите му прозвучаха иронично, но изражението му беше толкова щастливо, че не можех да спра да се усмихвам.

Баща ми се обади малко преди единайсет.

— Здрасти, дечко — каза той в отговор на обичайния ми официален поздрав. — Как върви работата?

— Чудесно. — Облегнах се на стола и се загледах в снимката му. — Как спа?

— Дълбоко. Все още се опитвам да се събудя.

— Че защо? Връщай се в леглото и помързелувай.

— Исках само да ти кажа, че днес няма да можем да обядваме заедно. Ще го направим утре. Днес трябва да разговарям с майка ти.

— Ооо! — Познавах този тон. Използваше го тогава, когато спираше някой нарушител, в него имаше премерена доза строгост и неодобрение. — Виж какво, татко, в този спор няма да заставам между вас. И двамата сте възрастни хора и аз няма да взема ничия страна. Но трябва да знаеш, че майка ми искаше да ти разкаже всичко.

— И е било редно да го направи.

— Беше сама — настоях аз, краката ми нервно потрепваха по килима. — Трябваше да се справя с развода, с делото срещу Нейтън и да се погрижи за възстановяването ми. Сигурна съм, че отчаяно се е нуждаела от рамо, на което да се облегне — знаеш много добре каква е. Измъчваше я ужасно чувство за вина. Можех да я накарам да изпълни всяко мое желание и се възползвах от това. — От другата страна на линията настъпи мълчание. — Просто искам да го имаш предвид, когато разговаряш с нея — приключих аз.

— Добре. Кога се прибираш?

— Малко след пет. Искаш ли да отидем до фитнеса? Или отново в клуба на Паркър?

— Хайде да видим как ще се чувствам, когато се прибереш — отвърна той.

— Добре. — Опитвах се да потисна безпокойството от предстоящия разговор между родителите ми. — Обади ми се, ако имаш нужда от нещо. — Затворих телефона и се върнах към работата си, бях благодарна, че ме разсейва от мрачните мисли.

Когато наближи време за обяд, реших да взема нещо набързо, да го изям на бюрото си и да прекарам обедната почивка в работа. Престраших се да изляза в горещата сауна навън и да отида до близкия „Дуейн Рийд“ за сушено говеждо и безалкохолно без захар. Откакто с Гидиън отново бяхме заедно, доста често пропусках тренировките си и реших, че е време да си платя.