Опиянена от теб
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: КРОСФАЙЪР #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-099-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Опиянена от теб». Краткое содержание книги:
„Изумително и прекрасно е, че историята на Гидиън и Ева докосна толкова много читатели по целия свят. Пътуването беше невероятно и за мен е изключително вълнуващо да споделя „Опиянена от теб“ с милионите фенове на „Кросфайър“, които очакват излизането на книгата със същото нетърпение като мен.“ - казва Силвия Дей.
Дали в момента Гидиън ни наблюдаваше чрез охранителните камери и ме подкрепяше мълчаливо? Тази мисъл ме накара да се почувствам по-добре.
Вечерята навън не беше толкова шумна и весела, колкото обикновено, когато бяхме тримата с татко и Кари, но и не беше толкова мрачна, колкото се страхувах, че ще е. Храната беше чудесна, виното още по-хубаво, а Кари беше в заядливо настроение.
— Беше по-лоша дори от Татяна — оплакваше се той от манекенката, с която беше снимал през деня. — Непрекъснато говореше за „по-добрата си страна“. Лично според мен по-добрата й страна е задникът й, и то докато излиза през вратата.
— Снимал ли си с Татяна? — попитах аз и след това се обърнах към баща ми: — Татяна е едно момиче, с което Кари излиза.
— О, да — отвърна Кари и облиза капчица червено вино от долната си устна. — Всъщност доста често работим заедно. Аз съм Укротителя на Татяна. Тя изпада в някой от обичайните си пристъпи и аз я успокоявам.
— Как… Не, не ми отговаряй — добавих бързо. — Не искам да знам.
— Вече знаеш — отвърна Кари и ми намигна.
Обърнах се към баща ми и поклатих глава.
— А ти, Виктор? — попита Кари и си сипа още малко от сотираните гъби. — Излизаш ли с някого?
Баща ми сви рамене:
— Нищо сериозно.
По негов избор. Неведнъж бях виждала как се държат жените в негово присъствие — правеха всичко възможно да привлекат вниманието му. Баща ми беше секси, имаше невероятно тяло, красиво лице и чувствеността на истински латиноамериканец. Можеше да избере която жена си поиска и много добре знаех, че съвсем не е светец, но изглежда, така и не можа да срещне някоя, в която да се влюби. Наскоро разбрах причината — беше влюбен в майка ми.
— Мислиш ли, че някога ще имаш още деца? — попита Кари, изненадвайки ме с въпроса си.
Отдавна бях свикнала с мисълта, че никога нямам да имам брат или сестра.
Баща ми поклати глава.
— Не че идеята не ми харесва, но Ева е всичко, което някога съм се надявал да имам в този живот. — Погледна ме с такава любов, че гърлото ми се стегна. — А тя е идеална. Не бих могъл и да си пожелая нещо по-прекрасно. Не знам дали в сърцето ми ще се намери място за друг.
— О, татко! — Облегнах глава на рамото му, толкова бях щастлива, че сме заедно, нищо че причината бе възможно най-ужасната.
Върнахме се в апартамента и решихме да гледаме филм, преди да си легнем. Отидох в стаята си да се преоблека и изпаднах в захлас, когато видях прекрасен букет от бели рози на тоалетката. Картичката беше надписана със смелия, решителен почерк на Гидиън. Съдържанието й ме замая.
„Мисля за теб. Както винаги. И съм тук.