Танц с дявола

— Какво? — попита Бьорн.

Джес погледна към ловеца от Аляска, който разглеждаше килерчето на Зарек, където имаше само няколко консерви с храна и цял куп неотворени бутилки водка.

— Колко горещо става тук през лятото?

Бьорн сви рамене.

— В разгара на лятото може да стигне и над трийсет градуса. Защо?

Джес отново изруга.

— Спомням си как веднъж попитах Зарек как я кара. Той отговори: „Пека се.“ — Джес кимна към малкия вентилатор на тавана. — Чак сега разбирам какво е имал предвид. Можеш ли да си представиш да си хванат натясно в място като това посред лятото, без прозорци и климатик?

Сайра подсвирна.

— При това слънцето изобщо не залязва. Късмет имаме, ако успеем да излезем и за десет минути на ден.

— Ами тоалетната? — попита Алън.

Сайра посочи нощното гърне в единия ъгъл.

— От колко време е тук? — попита тя Джес. — Осем-деветстотин години?

Джес кимна и Сайра отново подсвирна.

— Нищо чудно, че е полудял.

Алън издаде насмешлив звук.

— С парите, които му плащат, идиотът можеше да си построи имение.

— Не — каза Джес. — Той не е такъв. Вярвай ми, когато си свикнал на нищо, не очакваш нищо.

Сайра отиде до единия ъгъл, където се издигаше същинска планина от дървени фигурки.

— Какво е това?

Джес се намръщи, дал си изведнъж сметка, че всеки сантиметър от стените на колибата е покрит със сложна дърворезба, същата като върху фигурките.

Внезапно си припомни дървените скулптури, които беше видял в магазина.

Ледените скулптури в града.

Горкият Зарек трябва здравата да е изкуквал от досада през месеците, когато е бил затворен в тази сбутана барака. По дяволите, та вкъщи Джес имаше по-голям гараж от това място.

— Бих казал, че това е опитът на Зарек да запази поне частица от здравия си разум, докато е затворен тук.

Бьорн вдигна една боядисана фигурка, която изобразяваше бяла мечка с малките и.

— Невероятни са.

Сайра кимна.

— Никога не съм виждала нещо такова. Почти ми се струва нередно да убием някого, който в продължение на векове е бил принуден да живее по този начин.

Алън изсумтя.

— На мен пък не ми се вижда особено редно, че изобщо са го оставили да живее, след като е избил всички в селото, което е трябвало да защитава.

Ото му хвърли странен поглед. Ако не знаеше, че не може да е така, Джес би си помислил, че скуайърът не е толкова сигурен дали Зарек наистина трябва да бъде убит.

Погледите им се срещнаха.

Не, нямаше никакво съмнение. Всъщност изведнъж го обзе подозрение, че Ото е бил изпратен тук по друга причина… също като него.

— Е, момчета, беше ми забавно — каза Бьорн. — Но силите ми отслабват заради Джес и Сайра, а все още не сме разрешили дребния проблем с деймонското преселение. Някой да има представа защо биха го сторили?

Те до един погледнаха към Сайра, която беше най-възрастна.