По непознати пътеки
- Автор: Май Карл
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: КАЛЕМ-90
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «По непознати пътеки». Краткое содержание книги:
Отново с нас са Винету и Поразяващата ръка.
Цялото това оценявано на два дни езда разстояние ние го бяхме взели за няма и едно денонощие, при което трябва да се има предвид, че моят кон бе имал целия този път под копитата си натам и насам без необходимите междинни паузи. При тази бедна откъм извори област и най-често камениста земя това бе свръх силите и на най-доброто животно и ето как не бе за чудене, че се домогвахме само ходом към височината, зад която се снижаваше долината с фермата на Ян.
Още не бяхме съвсем достигнали билото, когато от отвъдната страна прокънтяха изстрели.
— Тук, Квимбо, дръж конете! Пеша ще стигнем долу по-бързо! — повелих аз и скочих.
Ян последва примера ми и сега изкачихме в усилен бяг напълно баира, за да се спуснем по същия начин от другата му страна.
Изстрелите се повториха, удостоверявайки, че съседите са били нащрек и не са били изненадани от зулусите. Ние достигнахме запъхтени градината, хукнахме покрай оградата и завихме около ъгъла на двора, понеже предполагахме, че преди всичко портата ще е обектът на атаката. Бяхме се заблудили, защото тъкмо стигнахме до нея и от другата страна на жилищната постройка отекна изстрел.
— Те са прехвърлили стобора и вече се намират в двора и градината. Нашите стрелят от горните прозорци. Елате! — рече Ян, като се обърна отново, втурна се покрай оградата и се прехвърли после през нея.
Аз също се метнах отвъд и едва сложил крак на земята, долових един изкънтяващ прикладен удар.
— Един! — извика Ян.
Аз също видях да се спуска към мен една тъмна гола фигура, дигнах пушката и натиснах спусъка.
— Двама!
— Ехей! Кой стреля там долу! — попита един дълбок глас от прозореца.
— Аз съм, баас Йеремиас! — изкрещя обратно Ян, като и той гръмна по някаква цел, която аз не различавах. Един силен вик доказа, че е улучил. Къде са мошениците?
— В двора само двама или трима…
— Те са уредени!
— Другите в градината!
— Аха, аз ще им пратя едного!
Той пристъпи към колибата на леопарда.
— Тюфел!
В ответ се долови характерното фучащо съскане.
— Ела, мой Тюфел, ти отдълго вече не си мяркал някой зулу! Той издърпа могъщото животно за синджира от къщичката.
— Пристъпете по-близо до мен, минхер! Той е добре приучен да не прави нищо на човек от къщата и вие също няма от какво да се страхувате, ако стоите при мен. Баас Йеремиас!
— Ало, какво има?
— Има ли някой от хората ни навън? Пускам Тюфел.
— Пущай си го, нееф Ян! Всички сме тук в къщата.
Ян отведе животното до ъгъла на двора, показа му градината и го пусна.
— Дръж Тюфел!
В следващия миг животното беше изчезнало и веднага след това доловихме ужасяващ крясък, който бе последван от късо гневно изреваване.
— Още един! Елате, минхер, ще им пратя още някого! Той се запъти към един нисък навес и отвори вратата.
— Роб!
В миг щраусът изскочи.
— Дръж! — повели бурът, посочвайки към градината. Птицата се подчини на заповедта и се стрелна от място.
— Леопардът няма ли да стори нещо на щрауса? — попитах аз.
— Няма да му хрумне! Те пият мляко от едно ведро. А сега елате, минхер! Трябва да опитаме да открием конете на кафрите, тогава негодяите ще са изгубени.
Ние прескочихме пак оградата, докато в градината се следваха крясък след крясък. Конете се намираха много вероятно в близост на къщата, поради което рекох:
— Нека обходим къщата на известно разстояние от оградата, вие насам, а аз натам, минхер Ян!
— Не, вие трябва да останете край мен заради леопарда, ако вземе да прехвърли оградата, в което аз обаче не вярвам.
В този миг нещо се стрелна край нас — една фигура и още една. Аз дадох бързо подире им останалия ми изстрел. Трети понечи да се измъкне покрай нас, но получи втория куршум на Ян, а после чухме вече и пръхтенето на коне, чийто тропот от копитата се отдалечаваше.
— Там значи са ги държали — извика Ян. — Двамата се изплъзнаха, ако не сте улучил някого от тях.
— Аз улучих втория, знам го съвсем точно. И при все това двамина сигурно са офейкали, защото много вероятно един е стоял при конете.
— Останалите обаче са изгубени, защото аз си познавам моя Тюфел.
Още докато говореше, стоборът изпращя. Аз си помислих, че четвърти зулус иска да я прехвърли и извъртях пушката за удар, но това беше леопардът, който се изстреля към земята, после се метна като светкавица върху мен и ме събори.