Не без дъщеря ми

— Не се прави така. Ние го приготвяме различно — рече Фереще, като видя, че съм сложила кромид лук в гозбата.

— Остави ме да го приготвя, както аз си знам — отвърнах й аз.

— Да, но никой няма да го яде.

Фереще не позна. Семейството омете до шушка всичко, което бях приготвила, и ме обсипа с похвали. Разбира се, на мен ми стана много приятно, пък и Муди бе доволен, но моят мотив бе съвсем друг. Знаех, че за възрастните тази седмица щеше да бъде ангажирана с множество ритуали, и исках да си подсигуря задължението да се грижа за децата и домакинството. След като се нахраниха, роднините единодушно ми гласуваха доверие да се занимавам с малките и прехраната. Когато към три часа следобед предложих да заведа децата в парка, всички бяха във възторг от идеята. За голямо мое разочарование обаче веселякът Маджид, винаги готов за игри и закачки, дойде с нас. Видях отдалеч Хелън и й кимнах почти незабелязано, че е невъзможно да говорим. Тя ни погледа известно време, но не посмя да приближи.

Седмицата се влачеше едва-едва. Втори път не успях да се добера до телефона, защото някой от възрастните все си намираше причина да остане вкъщи с мен и децата. Когато най-после Муди ми каза, че жалейката свършва в петък и Махтоб трябва да се върне в училище още в събота, страшно се зарадвах, защото уговорената среща с госпожица Алави бе в неделя.

Муди бързо забрави скръбта си по Нилуфар и потъна в собствените си грижи. В тревожния му замислен поглед започнаха да проблясват искрици лудост, които ми бяха познати отпреди, и това ужасно ме разтревожи. Тази лудост ме хвърляше в паника. Понякога изглеждаше, като че Елън вече е говорила с него. Друг път си мислех, че той всъщност има достатъчно собствени причини, за да пощурее. В събота се държа особено зле с нас. Без да ни изпуска за миг от очи, ни придружи чак до самото училище. Държеше се дръпнато и злобно, докато крачехме по улицата, а после грубо ни набута в едно такси. С Махтоб само се споглеждахме уплашено, предчувствайки някаква неприятност.