Вкусът на рая
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вкусът на рая». Краткое содержание книги:
Крис се отпусна облекчен.
— Тя е при мароните? Добре ли е?
Санто наведе глава.
Никога не бихме навредили на жената на мъжа, който освободи робите си. Страхувахме се за живота й, когато беше в безсъзнание, но тя е силна и няма да умре.
— Заведете ме при нея.
Крис последва Санто навън. Забелязвайки, че мъжът е дошъл пеша, той го отведе в конюшнята и изчака да впрегнат каретата. Страхуваше се, че Софи няма да може да язди.
Крис не можеше да си представи по какъв начин Софи се е отклонила от главния път, но предположи, че е било лесно да се изгуби в такава свирепа буря. Най-напред, не би трябвало да излиза на открито. Той трябваше да я защити по-добре. Нямаше да може да се понася, ако се окажеше отговорен за смъртта й.
Когато Софи се събуди, Удама й предложи храна и питие. Тя пийна малко бульон и хапна плодове и няколко парченца свинско. Но се почувства по-добре и можа да седи в леглото, без да й стане лошо.
— Мъжът ми отиде в Сънсет Хил да уведоми съпруга ви — каза Удама. — Капитанът скоро ще пристигне.
— Благодаря ти — отвърна Софи. — Ако мога да направя нещо за тебе, само ми кажи.
— Можете да убедите другите плантатори да освободят робите си — отговори Удама. — Ако не го направят, последиците ще бъдат страшни. Сега си почивайте, госпожо; пътуването до плантацията ви няма да е лесно. Мъжете са приготвили носилка за вас.
— Няма нужда, мога да вървя.
— Можете да се опитате но няма да успеете. Още сте много слаба. Почти не сте яли и нищо не сте пили тези четири дни. Боли ли ви още?
— Малко, но не е толкова лошо. Чувствам се по-силна.
— Ще ви дам един прах да го смесите е вода. Ще облекчи болката. Това е лекарство от смлени корени на растение, добре познато на нашите хора.
Софи отправи към Удама треперлива усмивка и се отпусна на сламеника. Затвори очи и остави ума си да блуждае. Дали Крис ще бъде доволен, когато я намери жива и здрава? Търсил ли я е? Щеше ли да й се сърди, задето беше излязла навън по време на бурята?
Софи знаеше, че е постъпила глупаво, пренебрегвайки предупрежденията за наближаващия ураган. Но беше отегчена и недоволна от това, че Крис я пренебрегваше.
Преди умът й да се затвори и сънят да я призове, тя се замоли Катина и нейното семейство да са оцелели в урагана. Ако нещо се беше случило с камериерката й, тя никога нямаше да си го прости.
На половината път между Кингстън и Сънсет Хил Санто посочи към едва забележима пътека през джунглата и каза на Крис да спре. Той остави каретата на пътя и последва Санто през гъсталака пеша.
Пътят водеше към подножието на Сините планини. Те си пробиваха път през гъсталака, докато не стигнаха до няколко колиби, сгушени в сянката на планината. Крис разбра, че наближава лагер на марони.
Санто заведе Крис към колибата си и се отстрани, за да може Крис да влезе.
— Госпожата ви е вътре. Тъй като още е много слаба, за да върви през храстите, нашите мъже направиха носилка и ще ви помогнат да я отнесете до каретата.
— Много ти благодаря — отвърна Крис.
Санто кимна и излезе. Крис влезе в колибата и спря, оставяйки очите си да свикнат със слабата светлина, докато погледът му търсеше съпругата му. Видя я да лежи на сламеника под единствения прозорец. Като че ли спеше.
Една жена излезе от сенките.
— Аз съм Удама, жената на Санто. Вашата госпожа спи, капитане.
Погледът на Крис се спря на жената.
— Ти ли се грижеше за съпругата ми?
Удама наведе глава.
— Беше ми приятно да го правя. Тя се свести едва днес. Главата й беше наранена. — Жената погледна към спящата Софи. — Ще се оправи, капитане. Тя просто иска да се прибере у дома.
— Мога ли да я събудя?
— Да. Ще чакам навън и ще ви кажа, когато мъжете пристигнат с носилката.
И тя излезе безшумно.
Крис се приближи към сламеника и се отпусна на колене. Посегна да отмахне един кичур от челото на Софи и очите му се разшириха, когато видя пурпурно-жълтия белег от удар. Тя изглеждайте толкова бледа, толкова беззащитна. Как беше могъл да допусне да й се случи подобно нещо? Той сведе глава и докосна устните й със своите. Тя се раздвижи и въздъхна.
— Софи. Събуди се. Дойдох да те отведа у дома.
Миглите й трепнаха.
— Крис, ти дойде. Искам да се прибера у дома.
— Знам, любов моя. Затова съм тук. Макар че всички се отказаха, аз продължих да те търся. Отказвах да повярвам, че си мъртва.
Софи понечи да се надигне.
— Не, не ставай. Чакай мъжете да дойдат с носилката.
— Мога да ходя.
— Все пак ще те отнесат до каретата в носилка. Божичко, Софи, поболях се от тревоги, ужасявах се, че мога да се натъкна на трупа ти.