Египетската тайна на Наполеон
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Младенова Тофтисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Египетската тайна на Наполеон». Краткое содержание книги:
Според небесните знаци, както и според тайното евангелие на Марко, дошло е Времето, когато тайната формула на безсмъртието, завещана от Изида, ще се появи на бял свят. Наполеон ли е избраникът на съдбата, предопределен да научи хилядолетната тайна? Дори да е така, той не е единственият, стремящ се към вечен живот. Към него се домогват и последователите на древните секти на Хор и Сет, на Светлината и Мрака. Ще успее ли Наполеон, с помощта на екзотичната красавица Надия, да достигне заветната цел? Кой ще получи тайната на безсмъртието?
Гаваргиус подсвирна от възхищение, като прикриваше собственото си убеждение, че тези арабски истории не са нищо друго, освен шарлатанства, присъщи на диваци. Все пак остави Джалил да продължи:
— Но това, което търсеха, беше много сложно и разбира се, изискваше съдействие от познавач като мен.
— Al Hamdu li-lah56, Джалил! — отговори коптът церемониално. — Славата ви преминава през всички граници, от Нубия до Делтата. Затова приятелите ми дойдоха да се допитат до вас.
— Кълна се в брадата на Пророка! Така е.
— Нито за миг не съм се съмнявал в това.
— Все пак това, което всъщност искаха, надхвърляше възможностите ми. — Съдържателят наблегна многозначително на тези думи. — Защото, ако магията за вдъхване на любов у жена е нещо добре изучено и лесно, то не така стоят нещата с магията за постигане на любовта на мъж.
— На мъж ли?
— Именно това казах, приятелю. — Лицето на Джалил се изкриви в нова гримаса. — Но тази информация струва пари.
Гаваргиус направи знак, че разбира, и постави на масата лъскава сребърна монета. Очите на магьосника проблеснаха за миг, преди да скрие бързо обола57 под тезгяха.
— За да стане чудото и да се завладее един мъж, първо трябва да му се покаже какво е истинска любов. Тази е тайната. Истинска любов като тази, която Изида е засвидетелствала на Озирис, когато е отишла да го търси даже в света на мъртвите и го е донесла оттам, за да го възкреси по-късно.
— И това ли е всичко, на което ги научихте?
— Това…, както и да употребяват парфюми и отвари, които биха могли да предразположат мъжа към подобно пътуване.
— Разбирам. И, Джалил, можете ли да ми кажете накъде тръгнаха?
— Разбира се. Излязоха през задната врата на тази сграда, прекосиха вътрешния двор, който се намира насреща ви, и поеха към Абасия. Бяха особено загрижени да пристигнат там възможно най-скоро.
— В Абасия? Главната квартира на френските войници?
Джалил кимна с развеселен поглед.
— И познайте какво, приятелю — каза.
Коптът повдигна рамене.
— Искаха да се срещнат със самия султан Бунабарт.
— С Бонапарт? С Наполеон Бонапарт? Сигурен ли сте в това, което казвате?
— Да. Джалил никога не лъже. Освен това ще ви дам безплатно един магически съвет: ако там попитате за Бунабарт, ще ги намерите със сигурност.
Гръмкият смях на заклинателя го смути. Гаваргиус му остави още бакшиш, след което припряно напусна дюкяна и се запъти към канцеларията на отец Филип.
25.
— Желаем да разговаряме с генерал Бонапарт — каза снажният арабин с обръсната глава, застанал на няколко крачки от решетката на прозорчето. Придружаваше го жена с покрито лице, която не каза и дума.
Дежурният войник на портала пред щаба застана нащрек. Почти никой мюсюлманин не произнасяше името на началника му правилно, а още по-малко назоваваше точно военния му ранг. Но тези двамата бяха изключение.
— Кой желае да го види? — попита той рязко и почти, без да помръдне.
— Али бен Рашид и племенницата му Надия. Дошли сме от Луксор само за да се видим с него. Става дума за въпрос от изключителна важност.
— И какъв по-точно е този важен въпрос? — попита военният.
— Известна ни е самоличността на шпионите, които издирва вашият генерал.
— Наистина ли? — усмихна се войникът иронично.
— Да. Наистина.
— В такъв случай ще видя какво мога да направя. Ще повикам дежурния капитан, за да говори с вас.
Беше минало по-малко от денонощие, откакто корсиканецът се бе завърнал от пустинните и еднообразни брегове на Абукир. Изпълнен с въодушевление, но изтощен, Наполеон най-накрая вкусваше сладостта на триумфа над османските войски.
Излегнал се върху дивана в кабинета си на третия етаж на двореца, който му служеше и за спалня, той мислеше какво име да даде на онзи седми термидор от първата декада58, който беше датата на победата. По време на кавалерийска атака, за която бе сигурен, че ще влезе в историята, храбрият му генерал Мюра беше отсякъл със собствената си сабя два пръста от дясната ръка на вражеския предводител Мустафа паша, с което предизвика неимоверно объркване сред войските му. Хората на осакатения военачалник, слисани от неочаквания устрем на французите, побягнаха в безпорядък към морето и се удавиха, преди да достигнат до корабите, които ги бяха докарали до египетския бряг.
Точно от такъв триумф се нуждаеше корсиканецът — успех, който да убеди Директорията в Париж, че годината му в Египет и Светите земи не представляваше безпрецедентно военно безразсъдство.
56
Слава на Бога. — Б.а.
57
Дребна монета, равняваща се на половин дение във Франция. — Б.пр.
58
Дата от революционния календар, отговаряща на 25 юли 1799 г. — Б.а.