Красавицата и звярът
- Автор: Хауъл Хана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Минева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Обещана на наследника на Сейтън Менър, прекрасната Гита с ужас узнава, че в навечерието на сватбата годеникът й е бил убит. Напълно объркана, тя открива, че е омъжена за новия наследник, груб и войнствен рицар, наричан Червения дявол.
Роджър се приведе до Бек и Тейър и помогна на безсилното момче да пийне малко медовина.
— Прегледах главата му, Тейър. Лош удар, наранена кожа, но нищо повече. Хайде, синко, дали ще можеш да ни кажеш какво се случи?
— Не съм сигурен — прошепна Бек. Сълзи от болка и страх се търкулнаха по бузите му.
— Отидохте да се срещнете с майка ти — напомни му Тейър, едва скривайки безпокойството си.
— Да. Прислужницата й ни каза, че тя искала да се извини на Гита за лошото си държание към нея в кралския двор. — По настояване на Роджър Бек изпи още една чаша и сега гласът му прозвуча малко по-стабилно. — Тя не се извини. Излъга! Гита е отвлечена!
Въпреки че вече го подозираше, Тейър почувства как сърцето му прескочи от страх и студ пропълзя по вените му. Не се беше качил в стаята, защото знаеше, че няма да я намери там. Но когато друг го произнесе на глас, почувства го като физически удар. Насили се да погледне Мерлиън, който беше отишъл да провери, макар че не му трябваше допълнително потвърждение. Мерлиън поклати отрицателно глава. Тейър затвори за миг очи и се опита да се пребори със страховете си. Трябваше да бъде твърд и съсредоточен в такъв момент на тежко изпитание.
— Видя ли кой я отвлече? — попита той Бек.
— Не. Майка каза, че не иска нищо. Тогава Гита се разтревожи много. После някой ме удари. Когато дойдох на себе си, всички бяха изчезнали. — Бек подсмръкна дълбоко. — Не можах да я защитя.
— Сине, нападнали са те в гръб. Така всеки може да бъде повален — и Роджър, и аз.
— Да, Бек — съгласи се Роджър. — Подлостта и коварството повалят даже и кралете.
Маргарет се наведе над Тейър.
— Позволете ми да взема момчето, милорд. Някой трябва да се погрижи за раната му.
— Благодаря ти, Маргарет.
Когато Бек и Маргарет се отдалечиха, Мерлиън каза:
— Хората ми вече тръгнаха и ще се опитат да намерят нещо или някого. Мислите ли, че лейди, Елизабет се е съюзила с Пикни?
— Може ли да бъде иначе? — намръщи се Тейър. — Пикни е единственият, който се домогваше до Гита.
Мерлиън гледаше Тейър с безполезно разкаяние и прокарваше нервно ръка през гъстата си черна коса.
— Никак не исках тази среща да се състои — въздъхна той. — Но дори не съм помислял, че може да се случи нещо такова.
— Че кой би си помислил? Доколкото знам. Пикни и Елизабет никога не са се срещали. Пропуснах да предупредя, че Елизабет трябва да се наблюдава. Когато напусках двора, вече знаех, че в лицето на тая жена съм си създал опасен враг. Тя е открила по някакъв начин към какво се стреми Пикни и е видяла в това златния шанс да ми отмъсти за унижението, на което я подложих. Но защо Гита се е съгласила да се срещне с нея?
— Лейди Елизабет каза, че иска да се извини… — започна Мерлиън.
— Не мога да повярвам, че Гита е приела това за чиста монета.
— Мисля, че го направи заради момчето. Едва ли е очаквала да получи искрено извинение, но искаше момчето да го чуе. Бек бе засрамен от постъпките на майка си в двора. Мисля, че вашата лейди искаше да му помогне да се отърси от това чувство, доколкото може.
— О, да! Гита би го направила. — Тейър скочи на крака. — Отивам да я търся.
С помощта на Мерлиън Роджър го спря да не се втурне навън.
— Изчакай да ти докладват първо. Няма полза да се целиш напосоки — настоя Роджър. — Пикни я иска, за да я омъжи за Робърт. Животът й не е в непосредствена опасност в момента.
— Не е ли? Тя носи моя наследник, Роджър. Ако детето оживее, Робърт не може да вземе Сейтън Менър. А Пикни иска именно това.
Едва сега Роджър и другите осъзнаха значението на този факт и ужасът им извика мрачна усмивка върху устните му.
— Мисля — каза Роджър след кратко, наситено с напрежение мълчание, — че е време да известим семейството й.
— Да, веднага след като научим малко повече — съгласи се Тейър, после се напрегна и се ослуша внимателно. — Мъжете се връщат.
Трябваше да стисне до болка юмруците си, за да си наложи да остане на място и да чака. Необходим беше обаче само един поглед към човека, който хората му влачеха след себе си, за да го подтикне към незабавно действие. За щастие само след миг Роджър и Мерлиън успяха да го възпрат от убийствената му атака срещу ужасената лейди Елизабет. Ръцете му жадуваха кръвта й, но когато гневът му се поуталожи, разбра, че това няма да го доведе до никъде. След като се поуспокои, лейди Елизабет също възвърна самообладанието си. С отвращение той наблюдаваше как се възстанови високомерният и хладен израз на лицето й.
— Какво открихте? — запита той Тор, който предвождаше останалите мъже.