Шовинист

— Отваря ли ми се?

— И също така да демонстрирате своя патриотизъм — додаде Керът.

— Да?

— Налага се да вземем назаем корабчето ти — обясни Ваймс.

— Оди се пери!

— Предпочитам да вярвам, че това беше някакъв пиперливо-моряшки начин да се каже „Да, разбира се!“ — отбеляза Ваймс. — Капитан Керът?

— Сър?

— Идете двамата с Детритус и погледнете какво има зад онези фалшиви дървени прегради в трюма.

— Слушам, сър!

— Никакви фалшиви прегради нямам в трюма си — сопна се Дженкинс. — И освен това познавам закона, вие нямате право…

Някъде изотдолу се донесе трясък на отковани дъски.

— Ако това не бяха фалшиви отделения, значи Керът току-що ти е пробил дупка в корпуса — меко предположи Ваймс, като гледаше капитана в очите.

— Ъ-ъх…

— Аз също познавам закона. — Ваймс измъкна меча си и го издигна над главата си. — Виждаш ли това? Това е военният закон. Той е като меч. С остър връх. И той сочи в момента към тебе. Намери ли нещо там долу, Керът?

Керът подаде глава над ръба на трюма. Държеше арбалет.

— Мога да се закълна — каза Ваймс, — че това е „Кобра“ Мк 3 на „Бърли и Силен-в-ръката“. Модернизираната версия — убива хората, но не разрушава сградите.

— Долу има сандъци и сандъци, пълни с арбалети — поясни Керът.

— Т’ва е незаконно… — започна Дженкинс отмаляло, но гласът му звучеше като от бъчва, чието дъно внезапно е започнало главоломно да пропада отвъд нашия свят.

— Знаеш ли какво, струва ми се, че имаше някакъв закон срещу хората, които продават оръжие на враговете по време на война — сподели Ваймс. — Разбира се, като нищо може и да няма. Ще ти кажа какво ще направим тогава — ще отидем сега заедно на площад Сатор. По това време там е пълно с народ, всички са много ентусиазирани от войната, насърчават нашите момчета… Защо да не отидем да им кажем? Ти искаше да се вслушам в гласа на народа. Странно нещо, не мислиш ли… срещаш хора по пътя си, те ти изглеждат сериозни и почтени, имат акъл в главите… докато не се съберат заедно в тълпа и тогава чуваш народния глас. Да ти ръмжи насреща.