Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
— Летим за Бейрут.
— Ало кулата, ало кулата, моля за разрешение за излитане. Летим за Бейрут.
Миг тишина. Пукот в слушалките. Далечен, неразбираем говор. Навярно ръководителят на смяна се е договарял с някой, намиращ се далеч колега. След малко гласът му прозвучал в слушалката на ландшъта.
— Летището в Бейрут е затворено.
— Летим за Бейрут — повтарял командирът Шуман по заповед на Махмуд.
— Летището в Бейрут не приема.
— Летим за Бейрут — повтарял автоматично командирът на ландшъта, а контролният пункт на летището отговарял едно и също:
— Летището в Бейрут е затворено. Няма да получите разрешение за кацане.
Махмуд стискал устни. Ясно било, че е в безизходица. Обстоятелствата го принуждавали да импровизира. Той ставал все по-несигурен, по-нервен, прикривал това с изблици на гняв, но съзнавал, че пилотите не трябва да забележат безпомощността в поведението му. Но той бил безпомощен. Отдавна организацията на отвличането се изплъзвала от ръцете му, фактически нищо не протекло по плана, не се виждал и никакъв изход от създаденото положение. При това трябвало да играе ролята на суров шеф, да симулира, че никакво неочаквано препятствие не ще го извади от равновесие.
— Ще летим за Дамаск — решил, сякаш го бил запланувал отдавна.
Часът е двадесет и два и петдесет минути, когато ландшътът се издига в мрака. Пилотите поемат по обикновеното трасе, ръководството на въздушното движение на бейрутското летище е изключено, само на средни вълни в определени интервали се чува съобщението:
„Летище Бейрут е затворено… Летище Бейрут е затворено…“
Точно в 23,01 ч прелитат над контролната кула и се насочват към Дамаск. Тъй като Дамаск не е далеч, след десет-дванадесет минути чуват в самолета съобщението на контролната кула на летището в Дамаск: „Летището е затворено. Кацането невъзможно.“ Естествено в цялата област летателният състав е получил точна информация за скитането на самолет „Ландшът“, дирижирано от терористи. Но в момента не се знаело кои са и колко са похитителите. Техните искания били известни, а сред добре информираните кръгове станало ясно и че няма да бъдат изпълнени. Това разбира се, не знаят нито похитителите в самолета, нито техните заложници, нито пък аерослужбите.
— Летете за Багдад — решил Махмуд. След малко командирът Шуман поискал разрешение за кацане и отново получил отрицателен отговор. Нито едно летище не искало да приеме отвлечения самолет. Часът бил вече 0,23, когато ландшътът прелетял над багдадското летище и Махмуд решил:
— Към Кувейт!
— Летище Кувейт е затворено. При никакви обстоятелства не можете да кацнете! — се чуло в слушалките около един часа след полунощ. Големите транспортни самолети са снабдени с автоматична радарна система, наречена „Транспондър“. Тя непрекъснато подава сигнали за наземната навигационна служба. Когато на автомата се нагласи цифрата 75, апаратурата излъчва на редовни интервали шифъра „отвлечен самолет“. Махмуд е изучавал авиационната техника и навярно при подготовката си за отвличането е потърсил помощта на специалисти, но сигурно не е знаел за „Транспондър“ и следователно не би могъл да забележи подавания сигнал. Командирът Шуман успял да нагласи шифър 75, но освен това се опитал и да информира самолетите по трасето, че авиоконтролните пунктове знаели за какво става въпрос.
Когато положението станало опасно и показателите за нивото на горивото сигнализирали, че ще трябва да се помисли за кацане, Шуман се опитал да използва като посредник командира па един самолет от австралийската авиокомпания „Куонтас“. Той трябвало да ходатайствува пред летището в Кувейт да разреши на ландшъта да кацне.
— Съжалявам — съобщил австрийският пилот. — Не искат и да чуят за това. Защо не опитате в Бахрейн или Дахран?
— Може ли да ви помоля за още една услуга? — попитал командирът Шуман. — Опитайте да поискате разрешение вместо нас. Не мога да се свържа. — Бахрейн е затворен — съобщил след малко радистът от авиокомпания „Куонтас“. — Съжалявам.
Шуман не се предавал, непрекъснато се опитвал да влезе във връзка. Времето летяло и горивото намалявало. Най-после успял да се свърже с контролната кула. Дежурният диспечер говорел добре английски. Това било добре дошло за Шуман. Опитал се да му обясни положението, уверявал го, че му свършва горивото, че така или иначе ще трябва да се приземи.
Диспечерът повтарял едно и също изречение, но накрая съобщил на Фитор, които бил седнал зад лостовете за управление, честотата на вълната на навигационната система за кацане. В 3,52 ч. местно време колесникът на ландшъта опрял на твърда земя. Всички въздъхнали с облекчение. И Махмуд, който с прегракнал глас автоматично повтарял по микрофона: