Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
И този самолет бил пристигнал със значително закъснение, тъй като по пътя от Мадрид до Рим трябвало да преодолява силен вятър. От Рим с редовен полет ПА 110 самолетът трябвало да лети за Бейрут и Техеран. Резервоарите им били вече пълни — и той като много други самолети се зареждал в Рим, където по онова време авиобензинът бил най-евтин. Командир на американския самолет бил Ендрю Ердък. Той бил взел със себе си съпругата си. Впрочем, тъй като се налагало да бъде в Близкия изток и през коледните празници, съпрузите решили да прекарат Бъдни вечер и Нова година заедно. В салона за първа класа, където седяла съпругата на командира, имало само още двама пътници — марокански министри. „Боинг 707“ е голям самолет за далечни полети с капацитет 199 пътници, но седмица преди коледните празници бил полупразен.
Когато терористите хвърлили ръчните гранати в американския самолет, първо настъпила детонация и миг след това избухнал пожар. Салонът за първа класа е в предната част на самолета. Съпругата на Ердък и двамата марокански министри загинали на място. При експлозията и възникналия подир това пожар загинали още 28 пътници в салона за туристи. Всички останали, включително екипажът, се спасили с по-тежки или по-леки наранявания.
Когато командирът на самолета на авиокомпания „Ер Франс“ видял случилото се, наредил веднага да се вдигнат стълбичкитс, да се затворят вратите и започнал да се готви за старт, за да изтегли машината на безопасно разстояние. Междувременно двамина от тримата терористи, ликвидирали американския самолет и убили към тридесет невинни хора, се разтичали около изход А 10 и започнали да стрелят бясно около себе си. При нападението третият бил ранен и по-късно се дотътрил подир останалите. На вход А 10 стояли останалите терористи и пазели заложниците. Първите двама се присъединили към тях. После всички заедно в 11,53 ч се насочили към западногерманския „Боинг 737“ на Ван Хаан. На борда имало трима мъже — командирът, вторият пилот, служителят от западногерманската служба за сигурност — и три стюардеси. Пътниците, готов за излитане, били в момента в безопасност, чакали в салона. Терористите изтикали в празния самолет на „Луфтханза“ заложниците: четирима митничари, двама полицаи и онзи бордови инженер в униформата на етиопските аеролинии. Шефът на терористите, наричан от подчинените му Тони, заповядал на командира да стартира. Ван Хаан изпълнил заповедта — че какво друго му оставало. Само че на една от вратите бил повреден механизмът и не можела да се затваря отвътре. Отначало шефът Тони беснеел и заплашвал, но после бързо решил — насочил пистолета към Ван Хаан, посочил един от най-близкостоящите митничари и тримата слезли на бетонния плац, за да се опитат да отстранят досадната повреда.
Тримата — естествено терористът Тони бил последен и с готов за стрелба пистолет — слизали по стълбичката.
След като видял пред себе си празния летищен плац с горящия самолет, без да се двоуми, италианският митничар побягнал. В този миг се чул изстрел. Тони се прицелил добре, митничарят паднал мъртъв само на няколко крачки от стълбичката на отвлечения самолет.
Италианците не били забравили този ужасен епизод от историята на тероризма. Затова римското летище Фиумичино било добре охранявано. Ето защо около отвлечения самолет с номер на полета LH 181 като преградна стена застават бронетранспортьорите на подразделенията за сигурност. Преди години, на 17 декември 1973 г., отвличането на самолета завърши след повече от тридесет часа скитане по летищата на половината свят. А това, днешното, щеше да продължи повече. Само че още никой не знаеше това.
Всъщност не е ясно какво са крояли терористите, но западногерманският министър на вътрешните работи Майнхофер избързва много, като помолва италианските си колеги да издадат заповед за стрелба по гумите на самолета. Неблагоразумно и необмислено искане, затова италианските министри нямали и намерение да го изпълнят. Те добре знаели, че след подобно действие заложниците не ще имат никакъв шанс. Единственият изход бил да се преговаря с похитителите за освобождаването на задържаните.
Командирът Шуман предприел единственото, което би могъл да стори. Подчинил се на своя нов шеф и поискал да бъде зареден самолетът. После помолил за информация относно метеорологичните условия по трасето за Кипър и се готвел да изпълни искането на похитителите. Може би тъкмо в момента когато италианският министър на вътрешните работи Косига съобщавал на представителите на телеграфните агенции, че италианците не ще дадат на отвлечения самолет разрешение за излитане, към ландшъта приближила цистерна и започнала да пълни резервоарите.