Денят на Апокалипсиса
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Заловени са част от терористите… прекалено бързо… съмнително лесно.
В този миг борбата между бюрократите и бойците на „тихия фронт“ достига връхната си точка. Докато администрацията и президентът обсъждат дали акцията е успешна, Мич настоява за по-решителни мерки, с което си навлича гнева на политическия елит.
Но агентите не се появиха. Минаха секунди и по всичко личеше, че е сам на предпоследното ниво на паркинга. Предпазливо коленичи и избърса острието в ризата на кувейтеца. После спря и се вгледа в тъмните невинни очи.
Нямаше ни най-малка представа дали човекът, когото току-що е убил, има вина — заради предателство или глупост. Това беше без значение.
В името на справедливата кауза нямаше незаменими хора. От най-великите воини на Аллах до най-незначителните. Фактите говореха сами за себе си. Нещо се беше объркало, ала какво — Ал Ямани не знаеше. Това обаче само доказваше, че трябва да е още по-бдителен. Нямаше да позволи на американците да го хванат. Не можеше да рискува и с кувейтеца. По-добре беше да действа сам. Замъкна трупа до ъгъла на гаража, където го скри зад една паркирана кола. Извади портфейла му и изтича до колата. Най-важното сега беше да се махне от този проклет град.
41
— Пол, готови сме да започваме — каза Ханусек, докато камионът минаваше покрай нея.
— Каква е ситуацията? — попита Раймър, който още се намираше в обекта на Министерството на енергетиката в Джърмантаун.
Ханусек влезе в склада и големите врати зад нея започнаха да се затварят.
— Току-що контейнерът беше свален и преместен в склада на митницата. — Тя продължи да върви из огромното хале, докато не стигна до мястото, където се беше разположил екипът й заедно с оборудването.
Чуваше се как отварят куфарите, отключват ключалките и вадят екипировката. Хората на Ханусек работеха в екип от две години. Множеството тренировки и репетиции, учебни тревоги и претърсвания се казаха думата и сега действията им бяха като рутинни. През тези две години обаче те не бяха разполагали с толкова конкретна информация. Всички разбираха, че този път е различно. Целият Вашингтон беше вперил погледи в тях и дори самата тя усещаше, че подчинените й са малко напрегнати.
Един от техниците й хвърли слушалки, които да включи към защитения срещу подслушване сателитен телефон. Ханусек ги хвана с една ръка и ги сложи на главата си. После ги включи в телефона и нагласи микрофона на устата си, а телефона закачи на колана.
— В момента инсталираме сателитна връзка и ще разполагаме с предварителни данни… — Ханусек се консултира с един от техниците, който си слагаше раница с чувствителен гама-неутронен детектор. — След около шейсет секунди.
Останалите петима също бяха заети — отваряха лаптопи, размотаваха кабели, проверяваха връзката и включваха към захранването най-различни уреди.
— Готов ли си, Хари? — попита тя техника с раницата на гърба.
Мъжът извади една слушалка, стърчаща от раницата, и я сложи в ухото си. Миг по-късно вдигна палец, в знак че е на линия.
Ханусек го гледаше как тръгва по дължината на големия метален сандък.
— Сега идва моментът на истината — каза тя на Раймър, докато техникът бавно се приближаваше към нея. Някъде по средата на пътя той погледна към нея и вдигна загрижено вежди.
Ханусек затаи дъх. Техникът стигна до другия край на дванайсетметровия контейнер и се върна обратно. Когато стигна по средата, отново спря и се заслуша в слушалката. След няколко мъчителни секунди се обърна към шефката си:
— Гама-излъчване — девет, неутронно излъчване — четири.
Ханусек му махна да дойде при нея и предаде на Раймър данните. Новината беше посрещната със стон от бившия „тюлен“. Тя помогна на техника да свали раницата и му каза:
— Знаеш какво да правиш.
Мъжът хукна към срещуположния край на склада, където друг техник вече беше поставил Устройство с Германий с висока чистота (УГВЧ), за да извърши изследването на безопасно разстояние от контейнера.
— Деби — обади се Раймър в слушалката. — Какво ще кажеш да си облечете костюмите?
— Мисля, че е добра идея.
Ханусек с бърза крачка отиде до един от черните куфари и го отвори.
— Добре, всички внимавайте, време е за костюмите.
При нормални обстоятелства всички щяха да изразят недоволство, че трябва да си слагат противорадиационно облекло, но не и тази сутрин. Един по един членовете на екипа се напъхаха в костюмите, сложиха си ръкавиците, ботушите и шлемовете. Накрая залепиха с тиксо всички места на припокриване, за да затворят костюмите херметично. Когато Ханусек свърши, един от техниците дойде при нея с УГВЧ в черна брезентова чанта. Подаде й устройството и тя внимателно го постави близо до контейнера. Коленичи и погледна дали всичко се записва и предава вярно.