Денят на Апокалипсиса
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Заловени са част от терористите… прекалено бързо… съмнително лесно.
В този миг борбата между бюрократите и бойците на „тихия фронт“ достига връхната си точка. Докато администрацията и президентът обсъждат дали акцията е успешна, Мич настоява за по-решителни мерки, с което си навлича гнева на политическия елит.
Ал Ямани свали бинокъла от очите си и вдиша дълбоко влажния въздух. Преодоля обзелия го пристъп на гадене и отново вдигна бинокъла. Този път фокусира върху първия етаж на сградата. И веднага видя нещо, което никак не му хареса. Отпред беше паркиран голям черен джип. Една от основните отговорности на ал Ямани в „Ал Кайда“ беше да разузнава за потенциални цели. Беше направил проучване доколко е възможно да се убият президента и директора на ФБР, както и няколко други ключови американски фигури. Докато преглеждаше телевизионните новинарски репортажи, той откри, че Сикрет Сървис и ФБР много обичат да се возят на тези големи черни джипове. Без да е бил никога преди в Америка, той не знаеше дали тези автомобили се срещат често по пътищата, но в този джип, както и в седана, паркиран до него, имаше нещо по-различно от другите коли наоколо.
Жената, която беше видял на наблюдателната площадка, излезе от сградата с единия от мъжете, двамата се качиха на черния джип. Ал Ямани ги проследи с бинокъла как прекосяват терминала и се насочват към един от складовете. Колата, която също беше забелязал, ги последва. Двата автомобила спряха до склада и от тях наизлязоха хора. Ал Ямани преброи общо деветима и забеляза, че четирима от тях носят оръжие. Нещата ставаха все по-лоши. После извадиха от джипа няколко черни куфара.
Ал Ямани не можеше да повярва на очите си, но продължи да храни надежда, докато хората започнаха да внасят багажа в склада. Надеждата беше единственото, което му оставаше. Стигнал бе твърде далеч, жертвал бе прекалено много, за да позволи всичко да рухне в последния миг преди атаката. Но събитията се развиваха именно в тази посока.
Камион с оголено шаси паркира до крановете, които разтоварваха контейнерите от „Мадагаскар“. Ал Ямани за пръв път виждаше подобно нещо. Кранът вдигна ръждив червен контейнер от товарния отсек на контейнеровоза и внимателно го постави върху камиона. Група мъже с каски закрепиха контейнера и камионът потегли към склада.
Жената с къдравата кестенява коса стоеше пред отворените врати на склада и гледаше камиона, докато той бавно приближаваше към нея. Веднъж щом машината влезе, тя отстъпи настрани и нареди да затворят вратите.
Докато големите врати се затваряха, ал Ямани осъзна, че току-що вкараният вътре контейнер е именно неговият. Устройството, което бе отнело години от живота му, устройството, заради което бяха загинали десетки негови хора, сега се намираше в онази сграда. Просто ей така всичко се изплъзваше от контрола му, неговият велик план се рушеше пред очите му. За пръв път в съзнателния си живот на саудитеца му се доплака. Как можа да се случи това точно в съдбовния миг?
Нечии стъпки го извадиха от мрачните мисли. Обърна се рязко, докато с едната ръка стискаше бинокъла, а с другата бръкна да извади ножа си. Беше Якуб, който се връщаше от тоалетната.
Кувейтецът забеляза загрижената му физиономия.
— Всичко наред ли е?
Ал Ямани не отговори веднага. Още бе обсебен от мисълта, че мисията му е провалена незнайно как. После, след като прикри яростта и внезапно обзелото го подозрение към младежа, той отвърна:
— Да, всичко е наред.
Якуб отиде при него до стената и погледна към терминала.
— Няма да чакаме още дълго. Корабът вече е наполовина разтоварен.
— Май си прав. — Ал Ямани му подаде бинокъла. — Каква е онази сграда там? За какво се използва?
Якуб взе бинокъла и погледна към указаното място.
— Коя по-точно?
Ал Ямани застана спокойно зад него и посочи към сградата с наблюдателната площадка на покрива.
— Ето онази сграда там. Където стоят някакви мъже.
Докато с едната ръка продължаваше да сочи, ал Ямани пъхна другата под ризата си и извади ножа от кожената ножница. Сочещата ръка беше поставена леко върху рамото на кувейтеца. Внезапно, без предупреждение, тя го стисна силно. В същото време ал Ямани заби с всичка сила ножа в гърба на нищо неподозиращия младеж.
Бинокълът падна на пода и се разби на няколко парчета. Тялото на Якуб се втвърди като реакция на неочакваното нападение. Той изви гръб назад и устата му се отвори, за да изкрещи в агония. Само че ал Ямани беше бърз и изкусен в изкуството да убива. Свободната му ръка се премести от рамото към лицето и запуши устата на бившия му вече боен другар.
Борбата продължи само няколко секунди, след което кувейтецът се строполи на земята с отворени очи. Докато мозъкът на момчето още действаше, саудитецът съзря в очите му изненадата, неверието, че неговият брат мюсюлманин го е убил. Ал Ямани отпусна хватката си и извади ножа от вече неподвижното тяло. После остави кувейтеца да легне на пода, наведе се и надникна над покривите на колите, за да огледа паркинга. Очакваше да види тичащи към него агенти на ФБР с извадени оръжия, крещящи да пусне ножа. Също като по филмите. Ал Ямани бързо се приготви за смъртта — нямаше да се предаде жив, за да не попадне в ръцете им. Можеше да скочи от високото.