Статски съветник
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Статски съветник». Краткое содержание книги:
Фандорин трябва да спасява своя покровител, стария княз, от гнева на императора и от интригите на петербургската камарила — а има и лични сметки за разчистване с човека, забил кинжал в гърдите на генерал Храпов. Единствената следа са инициалите БГ гравирани на дръжката на кинжала.
Решава се бъдещето на многовековната империя, която вече е на ръба на пропастта и само крачка я дели от кървавия хаос на революцията.
Бомбените атентати зачестяват. Фандорин е застрашен да стане жертва на политически интриги, на користните планове на кариеристи — за да се озове накрая сам срещу демоничния убиец.
На цялата многословна тирада Ераст Петрович отговори само с една дума:
— Нека.
Глеб Георгиевич го изчака дали ще каже още нещо и кимна в знак на задоволство.
— Мнението ви за Милников? — върна се той към деловия тон. — По старшинство той трябва да стане временен началник на Тайната полиция, но аз предпочитам Зубцов. Няма смисъл да искаме човек от Петербург. Не можем да чакаме, докато някой новак навлезе в работата.
— Да, не ни е нужен нов. И Зубцов е способен служител. Но сега от Тайната полиция ни трябват не толкова аналитични разработки, колкото п-практическа агентурно-издирвателска дейност, а това е епархията на Евстратий Павлович. Пък и не е редно така да го обидим.
— Но Милников отговаряше за подготовката на провалената операция. Знаете резултата: Бурляев е убит и още трима агенти, петима са ранени.
— Милников не е виновен — убедено рече статският съветник.
Пожарски го погледна:
— Не е ли? А каква е според вас причината за провала?
— Предателство — кратко отговори Фандорин, забеляза как подскачат от учудване веждите на събеседника и обясни: — Терористите са знаели в колко ще започне операцията и се бяха п-подготвили. Някой ги е уведомил. Някой от нашите. Както и в случая с Храпов.
— Имате подобна версия и досега мълчахте? — не повярва на ушите си князът. — Знаете ли, вие наистина сте безподобен. Трябваше по-рано да ви предизвикам. Но предположението ви е твърде сериозно. Кого по-точно подозирате?
— П-посветените в подробностите на нощната операция не бяха много: аз, вие, Бурляев, Милников, Зубцов. И поручик Смолянинов може да е чул.
Глеб Георгиевич изпръхтя, сякаш намираше предположенията на събеседника си съвсем нелепи, но все пак взе да прегъва пръсти.
— Добре, да видим. Ако не възразявате, ще започнем от мен. Какъв може да ми е мотивът? Провалил съм операцията, за да не се падне на Бурляев славата, че е пипнал БГ? Прекалено е. Милников. Искал е да измести началника? И за целта не е пожалил тримата си най-добри агенти, над които бди като чичко Черномор36. Пък и не се знае дали той ще стане началник… Зубцов. Доста сложна личност, разбира се, а и тихата вода, знае се, е най-опасна. Но защо ще погубва Бурляев? За да се отърве от неправилния борец срещу революцията? Такива крайности според мен не са му в характера. Самият Сергей Виталиевич впрочем има революционно минало. Да е двоен агент като Клеточников в Трети отдел? Хм, това ще трябва да се провери… И кой още? А, червенобузият Смолянинов. Тук съм пас, нищо не казвам. Вие го познавате по-добре. Впрочем защо младеж от такова семейство е в жандармерията? Той не прилича на честолюбив кариерист като вашия покорен слуга. Да няма нещо? Може би е заразен от демоничната романтика на унищожението? Или просто е влюбен в някоя нихилистка? — започнал уж на шега, той здравата се увлече по Фандориновата хипотеза. Направи пауза, погледна Ераст Петрович с особен израз на лицето и внезапно каза: — И като споменах любов и фатални нихилистки… А не може ли да става изтичане на сведения чрез вашата прекрасна Юдит, която прави такова впечатление на московската общественост. Тя май поддържа подозрителни връзки? Много добре знам как жените умеят да измъкват тайни. Да не сте изпаднали в ролята на Олоферн37? Само че нека говорим сериозно, без обиди и хвърляне на ръкавици…
36
Герой от „Приказка за цар Салтан“, Пушкин. — Б.пр.
37
В библейската книга Юдит — военачалник на асирийската войска, омаян, измамен и обезглавен от смелата и красива еврейка вдовица Юдит (Иудит). — Б.пр.