Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
— Избите се простират с мили — промърмори зад гърба му Северард. — Имаме и собствен излаз на водните канали, а също и до отходната канализация, ако ви интересува канализацията. Според Фрост по нея може да се стигне чак до Агрионт, без да се налага въобще да излизаш на повърхността. — Подминаха тъмен коридор отляво, после друг отдясно. Продължиха бавно надолу.
— Това може да се окаже полезно.
— И аз така мисля, ако можеш да понесеш вонята.
Лампата освети тежка врата с малко прозорче с решетка в средата.
— Стигнахме — каза Северард и почука четири пъти, бързо.
След миг в тъмния отвор на прозорчето рязко изникна маскираното лице на практик Фрост.
— Ние сме.
В очите на албиноса не се четеше нито радост, че ги вижда, нито дори знак, че ги е познал. Както винаги, нищо в тези очи. Тежките резета се плъзнаха от другата страна и вратата гладко се отвори.
Вътре имаше маса, стол и факли по стените, които обаче не бяха запалени. Сигурно е било тъмно като в рог, преди да донесем тази малка лампа. Глокта погледна албиноса.
— Досега на тъмно ли стоя? — Едрият практик сви рамене. Глокта поклати глава. — Понякога се тревожа за теб, практик Фрост, наистина се тревожа.
— Той е ей там — каза Северард и се отправи към единия край на помещението. Токовете на ботушите му зачаткаха по каменните плочи на пода.
Някога помещението сигурно е било изба за вино: от двете страни имаше няколко тунелоподобни разклонения, преградени с тежки решетки.
— Глокта! — Салем Рюз стискаше здраво два от прътовете на решетката, а лицето му бе притиснато между тях.
Глокта спря пред „килията“ му и отпусна изтръпналия си крак.
— Как си, Рюз? Не очаквах да те видя пак така скоро.
Беше доста отслабнал, кожата му бе пребледняла и висеше отпуснато. Синините му все още не бяха изчезнали. Не изглежда добре, никак даже.
— Какво става? Глокта, моля те. Защо съм тук?
Е, какво пък.
— Изглежда архилекторът все още има нужда от теб. Иска да свидетелстваш. — Глокта се наведе към решетката. — Пред Камарата на лордовете — прошепна той.
— А после? — Рюз пребледня още повече.
— Ще видим. Англанд, Рюз, Англанд.
— А ако откажа?
— Да откажеш на архилектора? — Глокта тихо се засмя. — Не, не, не, Рюз. Не би искал да направиш подобно нещо.
Обърна се и тръгна към Северард.
— Имайте милост! Толкова е тъмно тук!
— Ще свикнеш! — викна му през рамо Глокта. Невероятно е с какво свикват хората.
В най-крайната „килия“ беше последният им затворник. Гол, окован с вериги за халка на стената и, естествено, с чувал на главата. Беше нисък и набит, но отиваше малко към дебел. По коленете му имаше пресни ожулвания, най-вероятно от хвърлянето му върху каменния под.
— Това е нашият убиец, значи?
При звука на гласа му, затворникът се превъртя на колене и опъна веригите си. Отпред на чувала му имаше засъхнало петно от кръв.
— Доста неприятен екземпляр е — каза Северард. — Ама сега не изглежда много страховит, а?
— Винаги така става, веднъж докарани до това положение. Къде ще работим?
— О, това ще ви хареса, инквизиторе.
— Една идея по-мелодраматично е — каза Глокта, — но не виждам защо не.
Стаята беше кръгла, с куполен таван. Целите стени бяха заети от странен стенопис. На фона на гора, върху тревата лежеше тялото на мъж. Кървеше от множество прободни рани. Нарисувани в профил, единайсет фигури се отдалечаваха от него. Пет на една страна и шест на друга. Бяха облечени в бяло и застанали в необичайни пози, а лицата им бяха неразличими. Бяха обърнати към друг мъж, целият в черно, с разперени встрани ръце. Зад гърба му беше нескопосано изрисувано море от цветни огньове. Ярката светлина от шестте лампи не допринасяше с нищо за по-добрия вид на творбата. Долнопробно качество, по-скоро декорация, отколкото произведение на изкуството, но независимо от това ефектът е потресаващ.
— Нямам идея какво ще да е това — каза Северард.
— Гуфподая Шъшдател — изломоти практик Фрост.
— Разбира се — каза Глокта, вперил поглед в тъмната фигура с пламъците зад нея. — Трябва да научиш историята, практик Северард. Това е господарят Създател, Канедиас. — После се обърна и посочи фигурата на умиращия, на отсрещната стена. — А това е великият Ювенс, когото току-що е убил. — Описа кръг с ръка към фигурите в бяло. — Тези са чираците на Ювенс, магусите, идват да отмъстят за него. Страшните истории стават за плашене на малки деца.